От фондацията се обръщат към Комисията с молба за съдействие по тези два казуса, по които от три години търсят съдействие от местната власт. Въпреки решение на Общинския съвет за предоставяне на общинската сграда на бившия Партиен дом за изграждане на опера и провеждането на национален арахитектурен конкурс за изследване, вече една година с административна пасивност община Пловдив не съдейства за нищо, за да вървим напред. Ние смятаме, че е срамно в Европейската столица на културата през 2019г. операта да няма своя сграда и да не принадлежи към приоритетите на един културен град. Една от целите на Европейската столица на културата е подобряването на културната инфраструктура и активизирането, подкрепата на учасктието на гражданското общество в европейските културни политки. Тази цел не само, че не е постигната – тя е напълно неглижирана от страна на община Пловдив.
От фондация „Дом за Пловдивската опера“ заявяват, че имат нужда от моралната солидарност на Комисията с нашата културна кауза. След като и министърът на културата Боил Банов, който е информиран преди две години за нуждата от ремонт на Концертна зала, но не е взел отношение. Министерството на културата на Република България, за което българската Европейска столица на културата трябва да е абсолютен приоритет, не се интересува нито от Пловдив, нито от Операта, която е на негово подчинение. Потресени сме от това политическо безгрижие.
От фондацията подчертават, че Пловдивската опера, която съществува от 60 години, но няма своя сграда, играе на сцена, до която има достъп 15 дни в месеца, оркестърът наема зала за репетиции, но за работата си има оценка „отличен“ от Министрество на културата. Зрителите на оперните спектакли в Античния театър са се увеличили с 300 %, а цената на билетите с 400 %. Концертна зала на Операта не е ремонтирана от 40 години и е затворена от 2017г.
Писмото завършва с покана за среща в Пловдив, за да се види при какви условия работи операта и как изглежда Концертна зала. Надяваме се, че ЗАЕДНО с вас ще активизираме процесите и ще мотивираме общинските и държавни институции да си свършат работата.
Писмото е подписано от членовете на Съвета на учредителите на фондация „Дом за Пловдивската опера“ с председател инж. Любомир Фратев, доц.д-р инж. Никола Добрев, арх. Илко Николов, ик. Георги Стоев, д-р Мариана Чолакова.
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..