Интересът на източните инвеститори като “Росатом“, корейската и китайската кампания е осезателен, но големият въпрос около АЕЦ „Белене“ е дали самата ядрена енергетика е проблем. Кой изгражда централата или проблемите са по-различни. Това попита енергийният експерт и председател на Движението за енергийна ефективност Димитър Иванов.
Той припомни, че при последното шумно спиране на строителството на централата преди 7 години, в качеството си на координатор на Комитет против проекта „Белене“, е настоявал за отхвърлянето му, поради изключително нескопосаното му конструиране.
Той беше зле конструиран и от инвестиционна, и конструктивна и финансова точка, но винаги попада в сблъсъка на интереси, които не са само технологично ядрени. Те имат много базов характер, защото касаят енергийната политика в света.
Налице е отстъпление от ядрената енергетика, както и от традиционни технологии като въглищната и газовата, за сметка на възобновяемите източници. Те обаче не са отговора, който трябва да получи нашата страна през това столетие, защото не могат да заменят толкова бързо, каквато е амбицията, традиционните източници на енергия.
Ще се получи дисбаланс, ако се отказваш от традициите технологии за сметка на идеите, както се случва напоследък.
Пример за това е драмата на Германия, която се отказа от ядрена енергетика преди 15 години, скоро ще затвори всичките си централи, а в момента води драматична битка за „Северен поток“ 2, тъй като не може без големи газови количества.
Това беше ясно преди 15 години и България ще се изправи пред същите дилеми. В момента водим разговор и той е вечният разговор за това, дали да я има централата или не.
Проектът не е само икономически и само търговски. Той е и геополитически, защото битката на отделните видове енергия не е на икономическата ефективност и на технологиите, а идеологическа битка. Въпросът не е еднозначен, но за начина, по който съществуваме през 60-те години, в които светът се модернизира, ядрената енергетика има своето място.
И ако сега се оттеглим от ядренатата енергетика, ще разрушим наш утвърден модел, който съществува тук от години.
Цялото интервю с Димитър Иванов чуйте от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..