Изхождаме от позицията, че изборите са един от гарантите за политическа предвидимост на едно гражданско общество. И от тази гледна точка традиционното прогнозиране чрез социологически анкети е много важно за предвидимостта на политическата ситуация в страната. Често обществото е искрено учудено, че с електорални процеси могат да се занимават и географи. Това заяви проф. д-р Марин Русев, ръководител на изследването "Електорална география". То е осъществено от петчленен екип учени от катедра "Регионална и политическа география" с ръководител доц. Косьо Стойчев в СУ "Св. Климент Охридски". Проучването ще излезе в началото на септември в сп. "Геополитика".
Ние усредняваме един много дълъг период от време след 1991 г. С резултатите на всички случили се избори досега можем да си позволим да прогнозираме представянето на двете оцелели оттогава досега партии – БСП и ДПС. Основаваме се обаче на идеята, че появата на ГЕРБ през 2007 г, е променила рязко ситуацията, но вече имаме един над 12-годишен период, в който може да се говори, че и за ГЕРБ е налице традиция. Нашата традиция на пръв поглед влиза в конфронтация с вече утвърдените анкети.
Смятаме обаче, че нашият подход дава по-ниска степен на грешки - в рамките на 3% -5%, и е базиран на традицията на утвърдените общности,интересите на корпоративни групи, класи, възрастово разделение и прослойки. Опитваме се да го закрепостим и териториално.
Оказва се, че няма пространство, което да не може да се изследва като традиция. Чрез най-богатата регионална статистика в страната досега, тази от изборните резултати, можем да прогнозираме гласуването на определена улица, район и т.н. Стигаме дори и до парадокса на отпадане тайната на вота, когато цяло село гласува единно по определен начин.
Звучи странно, но в наше изследване през 2010 г стигнахме и до интересната идея, че равнината кара хората да гласуват по-наляво, а планината – надясно. Още през 1913 г. първият изследовател на такъв тип пространствено поведение при гласуване заяви, че има не политическа география, а геология на изборното пространството, като изследва гласувалите "върху варовик" и "върху гранит".
Не отричаме традиционната социология, но считаме, че тя може да бъде допълнена с нашия подход и териториално. Той има своите ограничения – говорим само за партии, които са оцелели. Такива, които не са са се заявили категорично във времето, независило че са заявили категорично идеите си като пробивни – като ВОЛЯ, НФСБ, все още нямат политическа традиция върху пространството, не могат да бъдат изследвани.
В света и в България има затвърдено мнение, че социологията и политологията използват свои автономни методки, но това не е вярно. Няма как пространствените процеси да бъдат обрисувани, ако не се използат подходите и на социолози, и на икономисти, и на географи и т.н.
Проучването ни ще излезе в списание „Геополитика“ в началото на септември. Нашата прогноза сочи, че избирателната активност ще бъде около 52% и ще бъде най-висока в Силистра и най-ниска – в София.
Имаме идеи за разпределението на гласовете между ГЕРБ, БСП и ДПС съответно 29%-32%, 22%-25% и при ДПС - между 12% и 14%.
Това, което социологията би направила трудно, е влизането в градските квартали. Пловдив е представителен като област. Такава област е и Пазарджик. Там резултатите са такива, каквито са представителните и за страната. За Пловдив очакваме 37% за ГЕРБ, но за областта около 32%. В БСП е точно обратното – за областта подкрепата е 26%, а в Пловдив град - 20%.
Чуйте повече от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..