Всяка година 2000 българчета от чужбина искат да учат в България

Децата от български произход да получат образование в български университети трябва да бъде една от нашите национални каузи. Това заяви в интервю за Радио Пловдив вицепрезидентът Илияна Йотова, като уточни, че всяка година около 2000 младежи от българските диаспори от Молдова, Украйна, Македония кандидатстват в България. 

 Има две постановления  още от 90-те години на Министерския съвет, според които деца от български произход от историческите български диаспори, говорим най-вече за източното направление Молдова и Украйна, който и Македония, да имат възможност със стипендия от българската държава да завършат своето висше образование тук, у нас. Около 2 хиляди момчета и момичета постъпват всяка година в нашите висши учебни заведения на издръжка на българската държава. Това е един огромен потенциал, който между другото, успешно разпиляваме.

Децата, които идват от българските диаспори и имат правото по силата на нашето законодателство да учат в България със стипендия от българската държава, те имаха много проблеми, продължават да имат някои от тях, както с рекламните кампании на нашите висши учебни заведения, която е много късно, така и с безкрайните формалности и администрация, които  се отнасят до тяхното пребиваване вътре в страната, визови режими и т. н.  

За съжаление, не сме направили достатъчно, не сме си организирали работата, и затова беше необходимо да направим  няколко срещи със съответните министерства от изпълнителната власт, да се предприемат дори някои промени в нашето законодателство, за да се облекчат тези деца, а не с едната ръка да им казваме – елате да учите в България, ето даже и със стипендия, а друга страна да им създаваме толкова много административни пречки, че на практика да ги отказваме.

През последните години тенденцията е все повече млади активни хора да емигрират и да раждат децата си в чужбина, затова запазването на българския език и самосъзнание трябва да е наша първостепенна задача, която не търпи разединение, посочи вицепрезидентът. 

Илияна Йотова припомни, че има разбиране в ЕС за признаването на малките езици, но образованието е национална политика. България трябва да работи не само в конкурентна езикова среда, но и да се противопоставя на асимилационни процеси и на опити да се премълчава или пренаписва историческата истина за нашия принос в световната история, допълни вицепрезидентът.   

 Едно от посланията, които ще кажа утре пред тези 120 учители от различни училища по целия свят е, че отношението към българския език и литература, то трябва да се формира чрез тези училища  не само у децата от български произход, от българските семейства, но и сред влиятелните обществени кръгове там, където са тези училища, т. е. сред чужденците. И това не е непосилна задача. Видях, че може да стане както в САЩ, така и в Германия, така и в страните в Централна Европа, така и в същите тези държави, където има компактни български общности с исторически корен. Всичко трябва да бъде една структурирана политика, наистина национална политика в това отношение.

По повод напрежението между президента и правителството, Илияна Йотова коментира, че когато се дебатират важни решения, които предопределят живота ни за години напред, трябва повече прозрачност и диалог. Това е поискал и президентът Румен Радев, когато наложи ветото си върху сделката за изтребителите Ф 16, посочи Йотова.