Карлово си спомня „Страшното“

Карлово отбелязва 142 години от „Страшното“ – най-масовото клане на българи от башибозуци в града през лятото на 1877 г. 

Датата 20 юли, която присъства в родословната памет на всички потомствени карловци, се отбелязва днес в църквата „Свети Николай“ с панихида в памет на над 800-те невинни карловци, избити или обесени след разгрома на Априлското въстание. На паметника на жертвите в двора на храма ще бъдат положени цветя. 

Организатори на възпоменателната церемония са община Карлово и Историческият музей в града.

Днешната дата е свещена за карловци. На 20 юли 1877 година градът дава над 800 жертви. Сред тях са почти всички пълнолетни тогава мъже.

Войските на генерал Павел Карцов се оттеглят от Карлово, за да заемат позиции в Стара планина и да завардят проходите, а в градчето нахлува редовна турска войска и хиляди башибозуци.

Седем мъже са арестувани вечерта преди деня, наречен Страшното. Сред тях са д-р Киро Попов, Матю Тантилов, Христо Попвасилев, Бочо Загорски. Те увисват на бесилки в двора на Куршум джамия. Башибозуците карат вдовиците им да играят хоро около тях.

Градът е подложен на поголовна сеч и палежи. Голяма част от българите се скриват в църквата „Св. Николай“, но турците разбиват портата й и избиват всички. 

На площада и по улиците са обесени почти всички пълнолетни мъже – над 800 души. Така 20 юли 1877 г. остава в историята на Карлово като „Страшното“. 

Жертвите от Страшното, според Константин Иречек, са 897. Терорът продължава шест месеца, опустошени са и съседните градове Сопот и Калофер.

Голяма част от оцелелите жени, деца и старци бягат от башибозуците в Балкана, където живеят половин година до Освобождението. Масовото бягство е известно като „Бегът“.