Резултатите от изборите са показателни в няколко посоки. Европейските граждани проявиха стинкт за самосъхранение, гласувайки на изборите. Имаше очаквания, че популистките и националистките сили ще спечелят и те намериха място в ЕП, но не в размера, в който се очакваше. Това донякъде предопределя бъдещата работа на ЕП, подчерта проф. Ингрид Шикова – експерт по европейски политики.
Второто важно е, че Европа преоткри своята мисия. Ако отначало ЕС бе за мир и помирение, сега на преден план излиза мисията за Европа, която защитава. Това се вижда и в стратегическия план по четири приоритета.
Постовете разбира се, са много важни. На първо място трябва да се намери нова форма за т.н. шпицен или водещи кандидати. Част от партиите бяха определили своите водещи кандидати, но те не бяха одобрени от Европейския съвет, който има правомощията за решение на този въпрос. Оттук нататък може би ще се върви в посока да има транснационални листи и тогава да има водещи кандидати.
Другото нещо е, че се намери някакъв баланс за съотношението мъже – жени и третото, което ни поразочарова, че в този избор не намери място нито един представител на Централна и Източна Европа. Долавям някакво чувство за вина, когато чета коментарите и публикациите.
Франция и Германия винаги са били мотор. Когато този мотор не е в синхрон, нещата в европейската интеграция не вървят добре и обратното. Но ако нямаше съгласие между Германия и Франция, щяхме ли да имаме „евро“?
Мен обаче ме безпокои това, че постовете бяха дадени на големите държави и само един – на малката Белгия. Големите държави от Западна Европа са Франция, Германия, Италия, Испания. Надявам се, че тези личности, които евентуално ще заемат постовете, трябва да имат съгласието на ЕП.
Разделението между старите и новите страни-членки ще бъде преодоляно, когато се изравнят стандартите на живот.
По думите на проф. Шикова, предстоят моменти, в които ЕС ще се движи по линията на диференцираната интеграция, в която има ядро, концентрични кръгове и периферия. От всяка една държава зависи къде ще се намира.
България прави опити да се окаже в ядрото на ЕС, но трябва обща визия накъде ще върви ЕС. Ако имаме общи цели и някои вървят по-бързо, а други по-бавно, това не е беда. Трябва да имаме общи цели с общи ценности и тяхната защита е правовата държава.
Чуйте повече от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..