Интересът към българските земи в Античността непрекъснато нараства. Нарастват обаче и усилията да се спекулира с тях и да се фалшифицират исторически събития и факти, заяви тракологът от БАН проф. Ваня Лозанова.
Винаги има и опити за самоизява и желание на научните форуми по темата да се заяви нещо, което шокира аудиторията, въпреки че не е вярно. Нашето общество трябва да свиква с фалшивите новини и да отделя чистата наука от усилията за спекулация с нея.
Моето усилие е свързано с изследване на писмените форми на комуникация в древна Тракия и то в Предримската епоха. Исках да се противопоставя на опити за спекулация в тази област на тези, които не знаят, че гръцките букви са първообраз на някои от кирилските букви в нашата азбука и се опитват да заблудят обществеността, че едва ли не са открили тракийски знаци. И че кирилската азбука е изобретена от Орфей и т.н.
Системата на писмено комуникиране в Древна Тракия е чрез гръцки букви, дори чрез гръцки думи и словесност. Това не е страшно и не означава, че древните траки са били неграмотни. Но нека не пренасяме нашите представи за грамотност към древността. Напротив, четейки Стария завет, научаваме, че такава велика личност като Давид, също не е можел да пише. Не е било нужно, щом е имало кой да пише.
Всички форми на писане – на тракийски език чрез гръцки букви, каквито са голям брой надписи от остров Самотраки, са интересен документ за това, как се комуникира в Древна Тракия. Надявам се, че убедих публиката в това, че най-чесдто използването на писмени форми за комуникация са в рамките на религиозните отношения между хората.
Науката непрекъснато ни изненадва с новости. но за какво е тя, ако не можем да я споделяме с хората, които имат интерес към нашата древност.
Повече чуйте от звуковия файл:
В първия час на предаването Клуб „Неделя“ навръх Великден гостува инж. Никола Добрев. Уроците на майка му и тези на учителите, студентските му години и първите професионални такива в КЦМ като директор, бяха само част от темите за разговор с водещия Диян Никифоров. За трудностите, които е трябвало да преодолява по пътя, за срещите и хората..
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
За вярата, за нравствените ценности, за образованието, включително и по религия, говорим госта ни в „Добро утро, ден!“ в Страстната седмица. Адриана Любенова е доцент по теология и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е иконописец, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. Има дълъг..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ясно
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно