Промени в статута на наградата „Пловдив“ обсъдиха ресорният заместник-кмет „Култура“ Александър Държиков и представители на творческите институции в града. Дебатът бе провокиран от необходимостта присъждането на приза да бъде съобразен с новите условия и процесите за развитие на културата и изкуството, както и от някои несъответствия и технически бариери в хода на работата досега.
Направено бе предложение награда "Пловдив" да се връчва и за цялостно творчество, както и награда за дебют. Сегашният статут не предвижда награда „Пловдив“ да се присъжда за цялостно творчество. както и – посмъртно.
Присъстващите на дискусията споделиха идеи за смяна името на раздел „художествена литература“, поради прецедент, че сред отличените досега произведения е имало и произведение тип “Хуманитаристика“, а не само представител на проза или на поезия. Защо не още сега съществуващият раздел "Аудиовизуални средства, фотография и операторско майсторство" да не бъде разделен на съответните части, попитаха присъстващите. Да се помисли и за това, кой точно има право да прави номинации и възможно ли е един творец да се самопредложи за наградата, тъй като сегашният формуляр не дава такава опция. Тези акценти за посоката на дебата назова от името на дирекция „Култура“ Нина Димовска. Дискусията се превърна в откровен разговор на база на опита на присъстващите и на аргументите в подрепа на различните тези.
Галериската Красимира Алексиева предложи награда „Пловдив“ да може да се връчва и за добър кураторски проект. Според художника Иван Тотев, трябва да бъде предоставена възможност творците да могат да кандидатстват за наградата от свое име, а не да бъдат номинирани единствено от институции.
Директорът на Кукления театър Виктор Бойчев подчерта: „Хората на изкуството са изтъкани от его. Няма нищо неестествено в това, торецът да се самопредложи за наградата а оттам натататък комисията да реши дали това его не е в повече“.
Според Никола Лаутлиев, общата категория „Ааудиовизуални изкуства, фотография и операторско майсторство“ не е уместно да се обособява на отделни части, каквото предложение беше направено, но предложи името и да бъде заменено с ново, изразяващо духа на творческия акт „Екранни изкуства“.
Журналистът Наско Начев заяви, че проблемът с точното назоваване на категориите за наградата „Пловдив“ идва от това, че творческите гилдии са силно неглижирани.
Присъстващите на дискусията потвърдиха желанието си за промени в статута на наградата Пловдив. А за да станат факт, в интерес на културното лице на Пловдив, предстоят и още разговори, след които очакваме добри новини за повишаване нивото на художествения вкус на града, чийто изразител и оценка е връчваната всяка година от Общината награда "Пловдив".
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?