Премиера на „Орфей и Евридика“ от Глук за първи път в България, ще се състои на Античния театър на 15 юни от 21ч. Спектакълът от OPERA OPEN е една от най-мащабните оперни продукции на Античния театър. Създаден е специално за програмата на Пловдив – Европейска столица на културата.
Режисьор, сценограф, художник на костюмите и хореограф е световнотоизвестният Стефано Пода. Той отказва покана на Арена Ди Верона, и предпочита постановката в Пловдив. Той споделя: „Този герой на мита и на музиката, този символ на мелодрамата, която се ражда и се възражда и продължава да живее вечно благодарение на изключително дълбоките си корени, непознати за повечето хора, свързва по идеален начин зараждането на театъра и модерна Европа със земите около Пловдив. Ето защо да се представи това заглавие в Античния театър е изключително висок символ, освен че е уникална възможност.”
Проектите на Стефано Пода са синоним на творческа екстравагантност, която води до дълбоки философски внушения. Спектакълът, който е създаден специално за програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, се основава на архетипни стихии като водата, земята, огъня, танца, пеенето, видовете ехо: символи на живота, които се сливат с безкрайността.Заради постановката в Пловдив Стефано Пода отказва покана за Арена Ди Верона.
Диригент на оперния спектакъл е Лучано Ди Мартино.
На сцената, която пресъздава митът за Орфей, който слиза в подземното царство, за да спаси любимата си Евридика, ще има река с водопади, пясък , певци без грим, но с боси крака, участва целия състав на Пловдивската опера с балетната трупа.
Специалните ефекти, които са без аналог за оперно представление в България, се изпълняват от специалисти от Киноцентъра в Бояна.
За ролята на Орфей е поканен Антонио Джованини - един от най-актуалните контратенори в Европа. Премиерата е във Виена през 1762 година, като ролята на Орфей се изпълнява от контратенор- най-високия мъжки певчески глас , а партията в Париж през 1774 година е за драматичен тенор.
Ролята на Евридика се изпълнява от Мария Радоева – една от най-талантливите певици, учили при Райна Кабаиванска. Амур (Любовта) е очарователната солистка на Опера Пловдив – Светлана Иванова.
Постановката на Стефано Пода не изпълнява финала на Глук, който е хепиенд - Евридика продължава да живее, защото предпочита да спази мита за Орфей и Евридика.
Традиционно постановките на Стефано Пода предизвикват интерес в световните оперни среди и премиерата на „Орфей и Евридика” от OPERA OPEN ще бъде посетена от редица чуждестранни журналисти от Италия, Австрия, Швейцария и Германия, ръководители на оперни театър от Италия, международна оперна публика.
Спектакълът ще бъде повторен и на 24 август в рамките на OPERA OPEN 2019.
В звуковия файл чуйте диригента Лучано Ди Мартино.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?