Великите европейци - Волтер, първа част

Франсоа-Мари Аруѐ, по-късно сам нарекъл се Волтер, е роден през 1694 г. в Париж, в семейството на юриста Франсоа Аруѐ и Мари Дюмар, благородничка от невисок ранг. Волтер е на 7 когато майка му умира и оттук започва неговият спонтанен бунт срещу бащиния авторитет и тиранията на по-големите братя. В този период момчето се сближава с кръстника си, абат Шатьоньоф, от когото взима първите истински уроци по свободомислие. Будно и умно дете, Волтер получава възможно най-доброто образование в йеузитския колеж Луи Ле Гранд, където развива таланта си за поезия и любовта си към театъра и литературата. Разбира се, младежът мечтае за писателска кариера. 

Разбира се, в началото на 18 век такова нещо като да работиш писател няма - но точно Волтер наага в общественото съзнание представата за литературния труд като достойна работа. Бащата не е съгласен с фикс идеята на сина си и настоява той да има истинска работа. Прави го помощник на известен парижки нотариус, но Волтер драска повече сатирична поезия, отколкото нотариални документи. Вторият опит води до различен, но пак незадоволителен от родителска гледна точка резултат. Бащата урежда сина си за секретар на новия френски посланик в Холандия и с него Волтер заминава за Хага. Там обаче се запознава с Катрин Дюноа, френска протестантка, избягала от религиозните преследвания в родината си. Двамата се влюбват и Франсоа Аруѐ не може да се отдели от своята Пимпет, но посланикът разбира какво става и младежът насила е върнат във Франция.

Любовната история на Волтер с Пимпет продължава още няколко години, макар че двамата са разделени и тя е една от трите жени, които оставят сериозен отпечатък в живота му. Преди да стигнем до другите големи любовни истории обаче, трябва да минем през редица житейски стъпки на Волтер, някои – не особено приятни. През 1717 той е арестуван и пратен в Бастилията за обида на регента, херцог Филип II Орлеански. Волтер остава 11 месеца в Бастилията, но, вместо да се вайка, пише пиесата „Едип”. Тя е голям успех и започва да носи на автора не само слава, но и пари. В следващите години той продължава да поддържа и развива основните линии в творчеството си, с които остава завинаги в пантеона на човешката мисъл. Волтер е най-известен със своите философски писания, а те, както и цялото му творчество, са доминирани от неговото ярко слово и невероятно остроумие. Той постоянно води титанична битка срещу нетърпимостта, нетолерантността, жестокостта и войната. 

Истински кръстоносец, но застанал от обратната страна на кръста, Волтер цял живот се застъпва за отделяне на религията от държавата и за наливане на поне малко здрав разум в главите на хората, препълнени с религиозни предразсъдъци и заблуди. Тези битки засягат най-висшите интереси на краля и църквата, затова всъщност Волтер не прекарва много години в родния Париж. Франсоа Аруѐ сменя името си на Волтер през 1718 година. Не е ясна причината и какво значи това име. Факт е обаче, че то му се лепва като гербова марка, въпреки че в писателската си кариера използва още 117 измислени имена, зад които да се крие, когато пише нещо неподходящо или опасно. През 1726 Волтер отново е набъркан в скандална история и отново попада в Бастилията, макар без вина виновен. Този път обаче той се отървава бързо, като се споразумява с властите да заменят затвора му с изгнание и заминава за Англия, където прекарва следващите близо три години.

За да научи английския, Волтер, който знае перфектно поне 4 други езика, прави нещо хитро. Той ходи всяка вечер на театър с текста на пиесата и го следи, докато слуша актьорите. Закърмен със строгите правила за единство на място, време и действие в драмата на класицизма, Волтер е буквално шокиран от пиесите на Шекспир, които изобщо не са познати на континента.

 Хаотични, бурни, стилово и езиково чепати, без да признават изискванията на споменатото триединство и без да се съобразяват с правилото да не смесват високия с ниския стил, комедията с трагедията, шекспировите пиеси буквално зашеметяват Волтер и той се влюбва в тях. Зашеметяват го също идеите на Нютон, Джон Лок и останалите велики британски учени и просветители. Както, разбира се, и британската политическа система, при която кралят не командва никого, а управлява Парламентът. На фона на френския абсолютизъм, това е така свежо и примамливо за бунтаря Волтер, че парламентарната монархия става негов водещ политически принцип, към който той опитва да подтикне различни европейски владетели, включително Фридрих Велики в Прусия и Екатерина Велика в Русия. Но, разбираемо, когато се връща във Франция и опитва да лансира тези нови идеи там, Волтер среща железен отпор. 

Той всъщност засяга самото сърце на френската политическа система, в която църквата и кралят се крепят един друг с всички сили. Църквата постоянно набива в главите на поданиците, че владетелят е от Бога даден и съответно - писаните човешки закони не го засягат, а неговата воля е закон. От своя страна пък кралят подкрепя с всички сили католическата църква, за да продължи тя да подкрепя пък него. Ето, срещу машината на тази система се изправя всъщност Волтер и до голяма степен успява ако не да я разбие, то поне да подготви обществото да стори това с тъй наречената Велика френска революция няколко десетки години след неговата смърт.