Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
Първата си самостоятелната изложба представя в Пловдив художникът Мирослав Арабаджиев . Откриването е на 21 септември, от 17 часа, в новата галерия на Дружеството на пловдивските художници, която се намира на бул. "Цар Борис III Обединител" 153. Изложбата ще продължи до 6 октомври 2024 г. Сред 19-те картини са диптих "Дълбоко синьо" с..
Музикален концерт-спектакъл представя група Сигнал в Пловдив на Античния театър на 25 септември. За пръв път града под тепетата посреща рокаджиите заедно с над 40 музиканти. На сцената групата ще си партнира със симфоничен оркестър от Филхармония Враца. Шоуто носи името „СИГНАЛ Symphonic“ и е първият такъв проект в историята на групата...
Творци срещу творци или литературните войни в българския културен живот. Веднага подсказвам - не сме уникални. Слушайте разговора ни с Емилия Каменова, може и да ви е интересно. Започваме в събота след новините в 9 часа.
В Пловдив през август и септември се провежда Биенале на съвременното изкуство- Пловдив 2024, с куратор Мария Аргирова , организирано от фондация "Изкуство през вековете". Освен изложбите, се проведе богата програма от съпътстващи събития. Участваха 80 автори от България и чужбина, с близо 150 творби. Творбите бяха разположени през..
„Портретът на Дориан Грей“ по Оскар Уайлд е заглавието в афиша на предпоследния ден в 28-то издание на фестивала „Сцена на кръстопът“. Представя го Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор е Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, за които спектакълът е удостоен с Награда Аскеер 24. В Камерна зала..