Стратегията за детето трябва да има механизми за контрол

Българското семейство е засрашено от бездействието на държавата, която абдикира от задълженията си да съдейства на гражданите за запазване на семейството. В много случаи тя не помага, а констатира разпада му и чак тогава предприема някакви действия, заяви адвокат Васил Попов от групата на протестиращите под надслов „Да запазим българското семейство“..

 Системата за закрила на детето повече наврежда, отколкото да работи за интересите на детето. Стратегията е популистки документ с добри пожелания, фокусирани върху детето като субект на защита. А детето до 18 г. е субект на правото в контекста на неговото семейство.

По думите на адвокат Попов, държавата не може да възпитава и отглежда деца, да бъде семейство и родител.

Детето трябва да се разглежда през призмата на семейството. Ако то бъде изкарано от семейна среда, няма как после то да се научи да създаде семейство. Ефектът на липсващото семейство се експонира върху самото дете. Насилието ражда насилие.

Сега цялата концепция за стратегията е насочена само към детето. Това е визионерски документ, който не поражда преки правни последици. Той не съдържа адекватни данни за рисковете, за данните за родители, които живеят на семейни начала, за децата, които отпадат от училище и т.н.

Основен риск за децата е необхващането от образователната система, а начинът да бъдат обхванати от нея е през правомощията на  социалното министерство.

Дете на 13-15 г, което е в пубертета, то по презумпция е в конфликт с родителите си. Ако то не им противоречи, то вероятно има някакъв проблем. Всяко дете в тази възраст започва да доказва себе си. Само че не винаги реакциите на децата в тази възраст са в негов интерес.

Детето се мотивира с ясно изразени поведенчески навици и държание. 

Предишната стратегия за детето  беше със същия популистки изказ. Каквато и стратегия да се напише, ако тя не се спазва, ще бъде основа за злоупотреби.  Стратегията е основополагащ концептуален документ и в нея трябва да има ясни и ефективни механизми за контрол. В момента този контрол е неадекватен. В закона няма заложени санкции за неспазването му.

Необходими са задължителни и адекватни санкции. Оформени са нашите искания за изцяло нова стратегия, защото сегашната не струва. Акцентът й трябва да бъде семейството, а не – детето.  Когато стратегията акцентира върху семейната среда за подобряване житието на хората, фокусът трябва да бъде поставен едновременно върху няколко неща.

Законът за закрила на детето ангажира 7 министерства. При обсъждането на новата стратегия трябва да има техни представители, както и представители на гражданското общество.

Чуйте повече от звуковия файл: