Великите европейци – Карл Ландщайнер

Знам, има невидима граница между малкото и многото, пред която се стъписваме. Ако откраднеш сто лева, си престъпник. Ако откраднеш 100 милиона, си бизнесмен, който има леки проблеми с  правосъдието. Ако убиеш, отиваш в затвора. Когато Сталин или Хитлер убиват милиони, това е политика.В нашия случай сме стреснати дотам, та игнорираме човека, заради когото човечеството наброява вече над 7 милиарда, човекът, чиито прозрения спасиха живота на детето ви. Той е австриец, казва се Карл Ландщйнер и разбулва тайните на кръвопреливането, като открива кръвните групи и извежда основните закони за съвместителство между кръвните клетки. 

Нашата кръв може да е спасител или убиец. Кръвопускането като метод на лечение е известно от древността. Някъде през 5 в. пр.н.е., Хипократ споменава тази практика, но не я препоръчва. Други обаче я намират за добра, а после, в Рим, Гален уточнява, че няма лошо в нея, стига да е под наблюдение на лекар. Но в разни - било медицински, било магьоснически - среди, май векове наред се върти и идеята за нещо повече от обикновено кръвопускане, идеята за кръвопреливането и ползите от него. 

Така стигаме до 15 век, когато папа Инокентий VIII иска да му се прелее кръв от млади момчета, за да се подмлади, но работата завършва трагично. Интересът към темата се възражда два века по-късно, когато Уйлям Харви описва системата на човешкото кръвообращение. Това слага началото на опити за кръвопреливане с участието на кучета, а 40 години по-късно Жан-Батист Дени, дворцов лекар на Луи XIV, прелива овча кръв на 15-годишно момче, което оцелява. Следват обаче много неуспешни опити и кръвопреливането е официално забранена във Франция. Трябва да минат още 230 години, докато се появи Карл Ландщтайнер и нещата започнат да си идват на мястото.

Ейми Бийч, Баркарола 

Карл Ландщайнер е роден през 1868 година във виенското предградие Баден. Баща му, Леополд, е доктор по правото и известен журналист. Той обаче умира, когато Карл е на 6 и момчето цял живот остава близко свързано с майка си, Фани. Карл учи във Wasa Gimnasium във Виена, където получава изключително добра подготовка. На 17 отива в медицинското училище на Виенския университет. Явно има ясна визия за бъдещата си кариера и, за да не среща излишни препятствия, година преди да се дипломира, приема католицизма заедно с майка си. 

В Австро-Унгарската империя има силни антисемитски настроения и Ландщайнер е наясно, че заради еврейския си произход никога няма да получи професорско място. Още в университета, Карл Ландщайнер проявява интерес към органичната химия и след дипломирането продължава с научни изследвания. Той обикаля Европа, включва се в екипи на водещи учени и усвоява най-съвременната лабораторна техника. На 27 става асистент във Виенския институт по хигиена, където развива интереса към имунологията и реакциите на кръвния серум. Скоро се прехвърля в отдела по патология и анатомия на Виенския университет, където остава през следващите десетина години. 

За това време Ландщайнер извършва близо 4 хиляди аутопсии, публикува 75 научни статии, две трети от които са посветени на проблеми на имунологията, а експериментите му с кръвни проби през 1901 г. водят до откриването на основните кръвните групи – А, В и О, която той първоначално нарича С. Малко по-късно негови ученици допълват откритието със смесената група АВ. 

Ейми Бийч, Соната 

Човешката кръв се състои от няколко вида клетки – червени и бели кръвни телца, плюс тромбоцити, които заедно плуват в кръвна плазма. Различията между кръвта на отделни хора се определят от наличието или липсата в нея на специални молекули - антигени и антитела. Това прави кръвните групи несъвместими или частично съвместими помежду си. Неправилното им смесване пък води до реакции, всички от които са неприятни, а най-често – и смъртоносни. Допълнително усложнение идва от тъй наречения „Резус фактор”, който може да е положителен или отрицателен. Изобщо не са малко случаите, когато организмът на майка, чиято кръв е с отрицателен резус фактор, произвежда антитела и убива бебето си, което от баща си е наследило кръв с положителен резус фактор. 

Тази система е открита пак от Карл Ландщайнер, но 4 десетилетия по-късно, когато вече живее и работи в САЩ. За откритието на кръвните групи, през 1930 г. Карл Ландщайнер получава Нобеловата награда за медицина. Той самият обаче изобщо не смята това откритие за най-важното в живота си, твърди, че почти всеки може да ги открие и е просто късмет, че точно той го е направил. Но за онова, което на английски се нарича „хептънс”, а не знам да има превод на български, Ландщайнер казва, че малцина, освен него, биха могли да го открият. Това е скромният начин да се каже – никой. Но и това далеч не е всичко. Докато е асоцииран професор  по патология и анатомия във Виена, заедно с Ервин Попър, Ландщайнер открива вирусния характер на полиомиелита. Така прави възможно създаването на ваксина и почти пълното унищожаване на този човешки бич. Той открива също специална микроскопска техника за диогностика на сифилиса, изнамира и още кръвни групи, които обозначава с М, N и Р. Но защо името на този така значим учен изобщо не е известно извън тесните научни среди? 

Има няколко фактора, но най-важните са два. Първо, сферата на работа на Ландщайнер е не само много сложна, но и много специфична, заради което е трудно тя да бъде вкарана дори в системата на научно-популярната литература. И второ, самият Карл Ландщайнер е малко или много…..да не кажа мизантроп, но - темерут. Да, той се жени, има дете и води нормален семеен живот, разбира от музика и сам е прекрасен пианист. Има си и тайна страст - криминалните романи. Но Карл Ландщайнер мрази публичността. Въпреки огромните си открития и фактът, че е звезда в научните среди, през целия си живот той не дава нито едно интервю, включително по повод Нобеловата награда. Това не е скромност, това е начин на мислене и начин на живот. 

Изкарва така до 75, когато го отнася инфаркт. А оттогава насам ние, вместо да почитаме Карл Ландщайнер все повече, започваме да го забравяме все повече.

Ейми Биич, Концерт за пиано