Великите европейци – Караваджо

И геният не пита, той просто се протяга, докъдето може, а ние се дивим на чудесата, които ни разкрива. Точно такъв е и Микеланджело Меризи да Караваджо, художникът от късния Ренесанс, за когото през 20 век критикът Андре Жофроа пише: ”Онова, което започва с творбите на Караваджо, най-просто казано, е цялото модерно изкуство”. 

Джорди Савал, 0.00 

Животът на Караваджо е мрак от престъпления и страдания, осветен от тънък лъч изкуство. Така изглеждат и картините му, потопени в онова, което се нарича киароскуро или светлосянка. Естествено, не той измисля светлосянката, чиито бум е през Ренесанса. Леонардо изучава темата за отношенията между светлина и мрак, но създава и особен тип светлосянка, при която преходите между светло и тъмно не са резки, а меки. Точно обратното прави няколко десетилетия по-късно Караваджо. 

В картините си той засилва рязко контраста между светлина и сянка и така постига драматичен ефект. Десетилетия след смъртта му, киароскуро се използва от ред художници в Европа, наричани „караваджисти”. Тя се пренася у Рубенс, Рембранд, Вермеер, Веласкес. За влиянието на Караваджо в европейската художествена традиция, критикът Роберто Лонги твърди: „Без него, изкуството на Делакроа, Курбе и Мане щеше да е напълно различно”. Не само чрез светлосянката обаче Караваджо постига търсения драматичен ефект. Той внася в картините елементи на реализъм, дори натурализъм. За целта първо облича персонажите си в съвременни дрехи и декори, независимо от сюжета. Не се свени да изрисува Христос с мръсни крака или светец с кални и изпочупени нокти на ръцете, да документира щръкналите зърна на Юдит, заета да обезглавява Олоферн. 

Караваджо е предизвикателен и в сюжетите, и в избора си на модели. Картините му са пълни с насилие, смърт, мъчения и страдания. В тях светците приличат на улични бедняци, ангелите са просто хора с криле, а при Успението си Богородица е като мъртва проститутка с отекли прасци. Нищо чудно, след като модел е току-що извадена от реката удавена уличница. Неговата любима „Лена”, проститутката Мадалена ди Паоло Антонети, е изобразена като Мадона ди Лорето в една църква. И настава поредният скандал - докато отиват към храма, енориашите минават покрай Лена на улицата, а вътре трябва да ѝ се помолят. 

До Караваджо и като модел, и като момиче за удоволствие, е и известната красавица Фелиде Меландрони. С нея той е много близък, но в портрета ѝ няма капчица секс. Неслучайно критиците твърдят, че художникът няма нито една работа, посветена на женската еротика. И обратно – мъжката еротика блика отвсякъде. Неговият Купидон в „Любовта завладява всичко” е толкова сексуално безсрамен, че още стряска моралистите и стимулира гей-общността. Хомосексуализмът тогава е наказуем, но, въпреки слуховете, които се носят, такова официално обвинение към Караваджо никога не е повдигано. Странно, защото той е съден за какво ли не – от безобидното носене на меч, до истинско убийство.

Джорди Савал, 3.34 

Микеланджело Меризи е роден през 1571 г. в Милано. Когато е на 5, семейството се мести в градчето Караваджо, за да избяга от чумата. Тя все пак отнася баща му и дядо му, а по-късно – и майка му. Малкият се учи да оцелява на улицата, но май някой оценява таланта му, защото на 13, вече пълен сирак, го намираме чирак в едно художествено ателие в Милано. Следват няколко тъмни години. Смята се, че част от тях младежът прекарва във Венеция и може би се запознава с появилата се там техническа новост - „камера обскура”. Това е ранна форма на прожекционен апарат, който, чрез система от лещи и огледала, пренася образ върху подходяща повърхност. 

Изследователи твърдят, че по-късно, след като се установява в Рим, приема името Караваджо и поръчките започват да го затрупват, художникът използва тази новост, затова е прочут с маниера си да рисува пряко върху платното, без подготвителни скици. През първите години в Рим Караваджо води мизерно съществуване, но после намира ценители и богати покровители, включително сред най-висшите кръгове на Ватикана. Те не само плащат луди пари за картините му, но и го спасяват от проблемите със закона, в които той постоянно се набърква. Един от ранните му биографи, Карел ван Мандер, описва маниера му на живот и работа така: „Той работеше напрегнато две седмици, а после месец или два се перчеше наоколо, придружен от паж и препасан с меч, ходеше от кръчма в кръчма и от едно игрище за тенис на друго, винаги готов да се забърка в бой или свада”. 

Съдебното досие на художника е дълго и дебело, а когато през 1606 година убива съперника си Томасини, принуден е да бяга, за да се спаси от смъртното наказание. Най-приемлива напоследък сякаш е версията, че Караваджо е влюбен в жената на Томасини и го предизвиква, но не иска да го убие, а само да го кастрира, обаче мечът му се изплъзва и разрязва бедрената артерия. Самият Караваджо е полужив от сблъсъка, но бяга и прекарва следващите 4 години в скитания - Неапол, на Малта, в Сицилия. Навсякъде рисува страхотни картини, но никъде не стои мирен и, закономерно – не успява да изкара особено дълго по този начин. През 1610 опитите на височайшите му  приятели да издействат помилване от папата изглежда предстои да се увенчаят с успех и Караваджо поема към Рим. По това време той е жестоко преследван навсякъде, а в един хан е нападнат и почти обезобразен от хората на някакъв рицар, с когото изпада в тежък конфликт на Малта. 

Изтощен до крайност, Караваджо умира на брега, докато чака лодката, с която ще отплува. Дали получава сърдечен удар, дали умира от възпалените рани по обезобразеното лице, не е ясно. Сигурно е обаче, че официалното помилване от папата идва броени дни, след като художникът е мъртъв. То вече не му трябва, поне ако в отвъдното, както се предполага, наистина съдят гениите по величието на гения им, а не по другите им земни грехове.

Джорди Савал, 11.22