Проектът „Духът на японската кукла“ свързан с японското куклено и танцово изкуство,който стартира през април в Пловдив, ще продължи 6 месеца и представя събития с участието на български и японски творци. Три японски театъра и общо девет представления ще гостуват на Държавен куклен театър –Пловдив като част от програмата за Европейска столица на културата.
„Прехвърлянето на духа от живия разказвач към куклата в японския куклен театър ни порази. Тук ние сме заедно с куклата, тя е пред нас и сме едно цяло. Там кукловодите са отделно от разказвача, който изпълнява всички гласове и цялото действие“, споделя директорът Виктор Бойчев за вдъхновението от японската култура.
Специално създаденият за програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 куклено-театрален спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята“ на Пловдивския куклен театър с премиера на 21 април, е вдъхновен от традиционния японски куклен театър Бунраку, по известната легенда за двама братя, от чиято любов с принцесата на океана се ражда първият японски император – класическа японска легенда за любовта, доверието, дадената дума и смисъла на живота. Режисьор на спектакъла е Елена Панайотова в сътрудничество с двама японски артисти: кукломайстор и хореограф. Легендата в български варинат е разказана от Николай Райнов, но спектакълът е по текст на режисьорката. Една от куклите е изработена от малкото останали живи майстори в Япония - майстор Арата, но облеклото й ще се изработи в България. Координатор на тези важни детайли е сценографът Юлияна Войкова-Найман. Композитор е Асен Аврамов, а хореограф – Хисако Хорикава.
През септември ще се проведе и първата по рода си Седмица на японското изкуство, която ще запознае малки и големи с фолклорни куклени традиции и различни демонстрации от страната на изгряващото слънце.
Като част от специалната програма по проекта в рамките на инициативата Пловдив - Европейска столица на културата 2019, двайсет години, след като Пловдив беше съпътстваща ЕСК, майсторката на буто танц Хисако Хорикава, ще гостува отново с моноспектакъл и уъркшоп Тяло и тан. Тя е и хореограф на „Принцът на морето и принцът на земята“.
Японската фондация EU Japan Fest подкрепя проекта, в който се включва гостуване на Националния театър на Япония Бурнаку, който пази традицията на театралния стил от 17 век, ще гостува и Куклен театър от град Риека, куклен театър Пук, който допуска осъвременяване на представленията.
Проектът се осъществява в партньорство с Фондация EU Japan Fest. Фондацията EU Japan Fest се финансира от всички големи японски предприятия и частни бизнесмени. Тя изнася японско културно съдържание и непознати японски традиции извън територията на „затворената”, в културно отношение, държава, но и подкрепя изкуството на творци от целия свят.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?