Честита Баба Марта! Здраве и щастие на всички!

Деца от пловдивските читалища ще закичват с мартеници минаващите през площада пред общината граждани. Баба Марта и нейните помощнички ще раздадат мартеници, които са специално изработени в ателиетата на читалищата от деца, ученици, родители и приятели.

На  1 март българите се окичват с червено-бели мартеници по стара българска традиция за здраве, радост и като символ на идващата пролет. Мартеничките се носят до 25 март – Благовещение или се свалят и завързват на цъфнало дърво. 

Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Тези своеобразни „амулети“ за здраве и щастие се правят задължително от два пресукани конеца - червен и бял.  Тази  комбинация според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце. 

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в съседни страни. В  Румъния мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.