Как изглежда земеделието на бъдещето? Къде е ключът към по – устойчиви резултати в земеделските стопанства всяка година? Как се управляват стопанствата „от птичи поглед“ с изкуствен интелект?
Отговорът е дигиталното земеделие. То беше един от акцентите в програмата на Международната селскостопанска изложба АГРА 2019, чиито домакин е Пловдив.
България вече 11 години е член на Европейсксия съюз. За двата програмни периода до сега само по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони у нас са вложени 1 милиард лева инвестиции за модернизация на земеделските стопанства.
Няма обаче ясна информация дали и колко от тези средства са вложени в цифровизация и технологии за прецизно земеделие.
Едва преди седмица, на 13 февруари тази година, земеделският министър Румен Порожанов представи Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България. Тя е част от пакета важни документи, свързани с Общата селскостопанска политика след 2020 г.
И макар държавата да изостава значително, на пазара у нас се конкурират частни фирми, предлагащи продукти за прецизно земеделие и дигитално управление.Много земеделски стопани разполагат с навигационно оборудване, но това е едва първата крачка към прецизното земеделие. Необходимо е въвеждането на още технологии, които ще позволят подобряване на ефективността на производството.
Дигитализирани машини, струващи стотици хиляди левове, могат да си позволят едрите земеделци. Това са всъщност големите арендатори, които са и най – големите ползватели на европари. По правило става дума за сектора зърнопроизводство.
Засега у нас основен остава въпросът как да се улесни достъпът на земеделските производители до дигиталните технологии, за да произвеждат хем повече, хем по-екологосъобразно и устойчиво.
Стратегията за цифровизация на земеделието, която страната ни вече има, предстои да бъде одобрена от Министерскиясъвет. Така в идните години ще се работи за цифровизирането на българското земеделие. А дигиталното земеделие има потенциала значително да подобри живота в селските райони.
В световен мащаб на дигиталното земеделие се разчита и като на инструмент в борбата срещу глада.
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..
До следващата седмица трябва да се направят оценките за това кои клиенти ще бъдат компенсирани с предвидените от държавата средства за липсата на ток в периода от 21 до 31 декември миналата година, каза Петър Костадинов от пресекипа на ЕВН. Той припомни, че тук става дума за извънредните компенсации от общо около 2,2 милиона лева за цялата..