Не, това не е езопова басня, а сюжетът на „Комарът”, ранна поетична притча на великия римски поет Вергилий, в която ясно личи потенциалът на неговия талант. Вергилий умее да събира краищата на света и да балансира с тях, не се притеснява да сложи великото до нищожното, да опише героя като убиец и обратно, да сътвори лирически сцени с епически строфи. И, едно от най-важните неща, което убягва на мнозина – когато пише, Вергилий знае къде свършва авторът и къде започва читателят.
Публий Вергилий Марон, заедно с Хораций и Овидий, са тримата големи, които превръщат римската поезия в класическа и оказват силно влияние върху цялата европейска поезия по-късно. Вергилий е пръв, не казвам като поетична стойност, но като възраст, време на поява, известност и влияние. Той оставя три големи поеми – „Еклоги” или „Буколики”, „Георгики” и „Енеида”. Още през 38-ма г. пр. н. е., с появата на „Еклоги”-те, авторът се прочува. Текстовете му се изпълняват като химни или поетични откъси на сцената, дори се твърди, че в театъра Вергилий е посрещан по-възторжено от самия император.
Всъщност славата идва при поета, когато той е на около 33, по време на тъй наречения Втори триумвират в Рим. Първият Триумвират е от средата на века като споразумение между консулите Цезар, Помпей и Крас, за да контролират разпадащата се Република. Това завършва с гражданска война, при която Цезар побеждава и става диктатор, но на свой ред е убит през 44 г. пр. н. е. Убийците обаче, разкъсвани от чувство за вина, страх и силни противоречия, бързо са заловени и наказани от Октавиан, племенник на Цезар, осиновен и официално обявен от него за наследник. Заедно с Марк Антоний и Лепид той създава Втория триумвират. Той също се разпада заради напрежения и пътят за превръщането на Рим от Република в Империя, е открит. Първият римски император, естествено, се казва Октавиан Август. А, както преди, така и след обожествяването си, образованият Октавиан е любител и покровител на изкуствата, включително на поезията и лично на Вергилий.
Пърсел, Дидона и Еней, 0.00
За живота на Вергилий се знае толкова малко, че мога да ви разказвам дълги часове за него. Това не е парадокс. Голямата му слава приживе на поет, но също на пророк и мъдрец, се пренася през вековете и обраства с легенди и митове. Но да започнем от раждането. Знае се, че Публий Вергилий Марон е роден през 70-та г. пр. н. е. в селце, близо до Мантуа, Северна Италия.
Източниците си противоречат за произхода му. Според някои, родителите му са латини от семейства, заселени в района като римски служители. Баща му е от рода Вергилий, занимава се с грънчарство, а после забогатява от пчеларство и търговия със земи. Майка му е от рода Магиа и е известна с магически способности. Други казват, че родителите му са гали, тоест, келти и името на бащата е Стимихон или Истимикон. Той е друид – магьосник, астролог, лечител, нает в семейството на богатия Магус. Залюбва се с дъщеря му – Магиа Полия, Пола или Майя, двамата се женят и им се ражда синът Вергилий. Още на пет, той е пратен в Кремона да учи при най-добрите поети и остава там до 15, когато получава тогата на пълнолетието.
Но цялата работа не минава без божествено знамение. Същият ден умира най-великият римски поет - Лукраций, и хората, макар не веднага, а вероятно след време, започват да говорят, че талантът се е прехвърлил от мъртвия към живия поет.
Пърсел, Дидона и Еней, 01.32
Вергилий учи медицина, математика и риторика първо в Милано, а после в Рим. Той обаче е твърде срамежлив, няма ораторски талант и казват, че „говори публично като някой необразован”. Така че се отказва от адвокатска кариера и заминава за Неапол да учи философия и да пише поезия. Може да звучи странно за милитаризирана държава като Рим, но Вергилий никога не служи в армията заради сериозните проблеми със здравето, които има от дете. Ето как ни го описва Светоний в един от най-интересните и балансирани биографични текстове, които съществуват за Вергилий изобщо. „Той беше висок, с тъмен тен и селски вид. Здравето му беше променливо, защото много често страдаше от проблеми със стомаха и гърлото, както и от главоболие. Имаше също чести кръвоизливи. Ядеше и пиеше малко, но беше специално отдаден на страстите по младите момчета. До края на живота си той бе толкова скромен в речта и мисленето, че приятелите му в Неапол го наричаха Партениус, „девицата”.
За да може да твори на спокойствие, Вергилий приема щедри финансови дарения от своите многобройни почитатели и се твърди, че състоянието му достига 10 милиона сестерции. Той отрано попада в кръга на прочутия Меценат, човек, който издирва, подпомага и лансира талантите. Меценат, чието име и днес е синоним на щедрост към изкуството, е нещо като неофициален министър на културата на Октавиан Август, а вероятно донякъде изпълнява и ролята на много мек цензор, който следи за това творците да представят по подобаващ начин интересите на великия Рим и божествения император. Вергилий има къща в столицата, където отсяда при редките си появи там, а иначе живее и работи колкото може по на юг, в Кампания и Сицилия, възможно най-близо до античния гръцки дух.
Първите си опити в поезията той прави още като дете, но истинският пробив идва с „Еклоги” или „Буколики” през 38-ма г. пр. н. е. Еклоги е гръцка дума, която значи „Избрано”. Книгата се състои от десет поеми, написани в тъй наречения „буколически хекзаметър” или „пасторална поезия” в стила на елинистичния поет Теокрит. Една от най-известните сред тях си остава четвъртата еклога. В нея се прави предсказание, че скоро ще се роди дете, което ще донесе нов Златен век на света. По-късно християните решават, че Вергилий предсказва раждането на Христос и, нищо че е езичник, особено през Средновековието го почитат наред със старозаветните пророци, изобразяват го на църковни стенописи, а Данте го взима за водач, докато се разхожда из Ада и Чистилището в първите две части на своята „Божествена комедия”.
Пърсел, Дидона и Еней, 13.19
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество. Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..
Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..