Още на 25, в книгата си „Трактат за човешкото знание”, издадена през 1710-та, той развива една от основните си теории, която нарича „иматериализъм”, известна и като „субективен идеализъм”. Материалната субстанция като такава не съществува, а онова, което възприемаме за външни обекти, са само идеи в ума на възприемащия и те не могат да съществуват, без да бъдат възприемани. Това е кратката версия на сложната теория, която ражда куп въпроси и възражения.
„Ако махнем изцяло погрешните предпоставки, теорията му е непробиваемо стройна и логична” – твърди американският мислител Самюел Джонсън, дългогодишен приятел на Бъркли. После рита един камък и довършва обяснението, след като болката отминава: „Ето моят отговор на теорията му”. Оттогава насам идеите на Джордж Бъркли са критикувани по много и различни поводи и начини, но не могат да бъдат нито забравени, нито пренебрегнати и никой уважаващ себе си мислител по света никога не подминава наследството на Джордж Бъркли, когото Шопенхауер нарича „баща на идеализма”.
Барокова музика, 15.11
Някои хора са или недоразбрали, или недочели, а може би твърде глупави или твърде нечестни, когато приписват на Бъркли идеята на солипсизма – че светът изобщо не съществува, а ние изцяло си го измисляме. Нищо такова. Бъркли казва – да, има разни обекти, това няма как да се отрече, защото ги възприемаме. Но това, което наистина не съществува, е материята като такава. Всеки може да опише дърво, ябълка или стол – но не и най-малкото парченце материя. Разбира се, продължава Бъркли, отделните обекти съществуват, само защото и доколкото ние ги възприемаме. Ябълката е нищо друго, освен съчетание от представите ни за цвят, аромат, твърдост, влажност, вкус, обем и т.н. - това е, което със сигурност можем да твърдим по въпроса. Дали тя си виси на дървото, дори когато никой не я възприема? Или, както гласи знаменитият въпрос: „Ако едно дърво падне в гората и наоколо няма никой, дали дървото издава звук?” Какво да ви кажа?
Може би за разбирането на тази загадка ще ни помогне модерната космология. В нея има един принцип, наречен „антропен”, формулиран от Стивън Хокинг, който гласи: „Ние виждаме Вселената такава, каквато е, защото ако беше друга, нямаше да ни има тук и нямаше да можем да я наблюдаваме”. Джордж Бъркли би изръкопляскал на тази брилянтна идея. По отношение неговите собствени визии обаче възникват и още по-сложни въпроси. Например – ако аз възприемам другите хора, значи те, също като ябълката, са само мои представи. Но аз самият пък съм обект на тяхното възприятие - така че кой от нас съществува в действителност. Или - как човек се възпроизвежда, ако другите са плод само на неговата перцепция. Но Бъркли е умен и има висш аргумент - когато никакво човешко съзнание не възприема даден обект, той може да продължи да съществува, защото го възприема всеобхватният Бог.
Барокова музика, 23.52
Джордж Бъркли е роден през 1685 година в Ирландия. Родът Бъркли е „почти уникален в английската история”. Води началото си от саксонски благородник, живял още преди норманското нашествие, а наследствената мъжка линия се поддържа непрекъсната дори до днес. Независимо от чисто английските си корени, Джордж Бъркли цял живот се смята за ирландец. Той учи в Килкени, а на 15 отива в Тринити Колидж, Дъблин. През 1704 вече е бакалавър, през 1707 – магистър. След завършването остава в колежа като възпитател и преподавател по латински, после по гръцки. През 1710-та, Джордж Бъркли е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква. Година по-рано той издава своето „Есе към новата теория на визията”, с което се набърква право в текущия тогава научен спор за визуалните принципи на възприемане. На следващата година идва и основния му труд – „Трактат за принципите на човешкото познание”, а три години по-късно – „Три диалога между Хилас и Филон”.
Смята се, че в тези първи книги той развива главните си теории, свързани с идеализма, а оттам нататък всичките му писания са само допълнителни обяснения и защита от критики. „Съществуването е усещане”, това е лайтмотивът във философията на Бъркли, която мнозина посрещат с насмешка или буквално на нож. Постепенно обаче все повече хора се заслушват и намират в идеите му ако не откровение, то поне нов, свеж поглед към света, чиято стойност си струва да се обсъди. През 1714 Бъркли тръгва за Лондон, където попада в най-елитния интелектуален кръг на епохата. Следват години, през които пътува из Европа, най-вече в Италия и Франция, където се среща с изкуството на Ренесанса и мисълта на Просвещението. През 1725 в главата обмисля да създаде специален колеж за обучение на свещеници и мисионери за колониите. За целта събира средства от частни лица, но получава и обещание за 20 000 лири от хазната.
Докато се подготвя за приключението, Бъркли се жени за Ани Форстър, с която заминава за Нюпорт, Роуд Айлънд. Идеята е за нуждите на колежа да се купи земя на Бермудите и те намират подходящ имот, но става ясно, че парите от хазната никога няма да дойдат и Бъркли се прибират в Англия. На американска земя оставят гробът на една от дъщерите си, библиотеката си, която даряват на Йейлския университет, огромното влияние, което идеите на Джордж имат върху напредничавите американци, както и името на Бъркли, Калифорния, градчето, приютило един от водещите американски университети.
В последните години от живота си, докато заема различни църковни и обществени постове, епископ Бъркли, освен с философия, се занимава много и с благотворителна дейност. Един ден, когато е на 68, семейството му се събира за обяд, Ани чете псалми, а Джордж слуша, полегнал на дивана и притворил очи. Когато се опитват да го събудят, установяват, че сърцето му е спряло и бащата на идеализма, епископ Бъркли, си е тръгнал тихо от този свят на възприятията, за да се пресели изцяло отвъд, в света на реалностите.
Барокова музика, 00.00
Цивилизацията - можем ли я?! Това питане поставя проф. Александър Шурбанов и разсъждава в "Срещи"- те Защо? Нали този термин Цивилизацията е от 1756 г. Поставен е от граф Оноре Мирабо, а тя, цивилизацията е съществувала и преди да получи това име. Какво става с нас-хората от 21 век? На ход е Проф. Александър Шурбанов. Радио Пловдив, събота,..
Изложба изследва устойчивостта на природата, нейната способност да надмогва ограниченията, наложени от човека и въпреки тях да продължава да съществува. Това е втората самостоятелна изложба на художничката Станка Александрова, която е израстнала в Белозем. Мотото на експозицията е "Диви треви". Композициите на творбите и цветовете им изследват..
Предприети са всички необходими мерки за защита на експонатите от изложбата "Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция" в Лос Анджелис от бушуващите в района пожари, съобщи Министерството на културата. Служебният министър Найден Тодоров е написал писмо до ръководството на музея с искане експонатите от България, сред които..
Актьорът Вилиян Гешев представя в Пловдив моноспектакъла „Писмо до баща ми“ по Франц Кафка и авторски текстове. Представлението е тази вечер в театър „Хенд“. Режисьор е Ованес Торосян. Проектът е подкрепен от Чешкия културен център. Това е една изповед, която писах дълго време в съзнанието си, а после за кратко написах и на ръка, за да я..
Важен юбилей ще бележи и вдъхновява голяма част от инициативите, които Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив планира през настоящата 2025 година. Уникалното за страната, а и за Балканите, учебно заведение чества 50 години от основаването си, а едно от първите събития, посветени на юбилея е мащабна изложба на бивши..