Стартът на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 беше нещо бляскаво, но не много интересно за човек, който има много натрупвания в областта на културата и съответно – по-големи очаквания. Умерено резервирана съм, към това, което се случи, заяви Пенка Калинкова – общественик и един от основателите на Фондацията.
И досега не разбрах кой е човекът, с чиято идея бе реализирана кулата с български артисти? Не е вярно, че нямаше български артисти – една част бяха от Пловдив, а останалите – по един или друг начин са свързани с Пловдив. Валя Балканска е на един хвърлей място от Пловдив – Родопите, а Теодосий Спасов е завършил АМТИИ.
Не е важно колко е голяма сумата, важно е обаче тази сума да бъде оправдана. А ние като пловдивчани, да се припознаем в това, което виждаме.
Видяхме какво направи Матера. Несравним с Пловдив по параметри град, но откриването там беше мило и интимно. Не е важен бюджетът. Важното е да се припознаем. Те се сетиха и изпяха „Ода на радостта“. Защо ние не се сетихме? Това е химнът на Европа, нещо, което ни обединява. Едно хоро не се изигра... а това е най-яркият наш израз на заедността! Да, подскачаха кукери... с островърхи шапки.
Ние не сме на различни страни, но говорим като пловдивчатни и искаме най-доброто за себе си и за съгражданите си, искаме своите основания за гордост. Знаете, гордеем се с първото честване на Кирил и Методий в Пловдив през 1851, с първото българско книгоиздателство 1855, първия български професионален театър, със Съединението, с Панаира, който е първото промишлено-земеделско идложение само 14 години след Освобождението. Винаги съм казвала – Пловдив е столица на духа. Бил е и ще бъде.
За шест месеца във връзка с Първото промишлено изложение за шест месеца едно изоставено турско гробище се превръща в парк – Цар Симеоновата градина. Ентусиазмът след Освобождението е бил огромен. Това е изключителен подем национален. Това, което сега се случва също е голямо събитие, надпревара в културната сфера. Не го подценявам, затова бях сред тези 5-6 човека създатели на Фондацията.
Усилията започнаха през 2010 г., а сега се увенчаха. Не желая сега да се спирам на откриващото събитие, но тепърва ще говорим какво можем да дадем на Европа като дарба, като талант, като умение, като всичко.
Не разчитам само на Програмата за Европейска столица на културата, а и на Културния календар. Безспорно всичко това ще обогати културния живот на страната. По всички национални медии се вижда, че има огромен интерес към събитието. Има го и от чуждестранни медии. Но ще видим дали и как ще продължи.
За всичко това работихме много хора. Абсолютно вярвам, че броят на туристите се е увеличил. Още когато през 2010 г. в една класация на английски археолози беше посочено, че Пловдив е един от най-старите живи градове в Европа и в света и се появи огромен интерес.
Тук са ниписани епохални произведения. Един от тях е Иван Вазов, сега живеят големи творци. Аз се чувствам част от Пловдив и по никакъв начин не мога да намаля значението му като град, в който се раждат таланти, художници, деца, които носят награди в различни области - от Математическата гимназия, от Спортното училище, гордеем се с красивите плавдивчанки...
С изложбата „Тютюневият град“, когато я направихме преди години скромно, заявихме една кауза – опазването на това наследство. Сегашната изложба бе с голям бюджет и представя един преглед на тютюнопроизводството, на политически събития и практики. Това наше архитектурно индустриално наследство е т.н. „Малката Европа“ и това е една моя лична кауза. Ще продължавам да пиша и да бия камбаната.
Дали успяхме за Тютюневия град? Правят се усилия. Не, не успяхме.Не бяха добре координирани. Когато се прави среща със собствениците на тютюневите складове, не се обявява това събитие, не се бие предварително камбаната....
Интервюто чуйте от звуковия файл: .
Оркестърът на Държавна опера - Пловдив представя великденски концерт в Дома на културата „Борис Христов“ в града. Гост-солисти са цигуларката Лия Петрова и Симос Папанас, концертмайстор и артистичен директор на Държавния симфоничен оркестър на Солун. Под диригентската палка на маестро Диан Чобанов, в програмата ще бъдат три произведения на Йохан..
Един от най-ярките и известни артистични тандеми в изобразителното изкуство в България – Маргарита Иванова, керамика, и Спас Киричев, скулптура, ще открият изложба в пловдивската галерия "Възраждане". Съвместната изложба на двамата творци от Пазарджик п носи името "Легенди" Маргарита Иванова е изключителен майстор на керамиката...
В празничното издание на предаването Клуб "Неделя" специален гост бе проф. Анастас Славчев – концентриращия пианист, утвърден маестро на пианото и камерната музика не само в България, но и по света. За своя цялостен принос към националната ни култура е удостоен многократно с най-високи отличия, сред които: Орден „Кирил и Методий” – І, ІІ и ІІІ..
Документалният филм "Жестокият път" е филм за тайните на един велик български момент – изкачването на първенеца на планетата Еверест през 1984 година по най-смъртоносния маршрут, неизминат от никого до тогава и от никого след това.Точно този маршрут е известен като „жестокият път“. Това изключително драматично усилие фокусира героични постъпки,..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 12.04.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати Николай Райнов. Богомилски легенди. Страници от историята на света. 304 стр., тв.к. 7А, Изток-Запад, 2025. Ърскин Колдуел. ТюТюнев път. 196 стр., тв. к. ок. 4А, Нике, 2025. Едуард Ръдърфорд. Дъблин. Т. 1...