Великият френски учен Андре Мари Ампер няма никакво формално образование. Нула. Стъпва в училище само като преподавател и дори не полага изпити като частен ученик.
Ами ето защо тази приказка само звучи парадоксално, но всъщност е светата истина. Застанал с единия крак в просвещенския 18-ти, а с другия – в индустриалния 19-ти век, Андре Мари Ампер не е най-типичният учен на своята епоха. Той е романтик, а и човек дълбоко религиозен, нещо, което в революционна Франция го прави бяла врана. Как съчетава тези неща ли? Ето какво казва самият Ампер: „Изследвай нещата на този свят – това повелява дългът на твоето звание. Обаче гледай ги с едното око, а другото си око насочи към вечната светлина. Слушай земните мъдреци, обаче слушай ги с едното ухо, а другото ти ухо да бъде готово да приеме нужните тонове на твоята небесна радост. Пиши с едната ръка, а с другата се дръж за одеждата на Бога, както любящото дете се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си счупим главата о някой камък.” Тази връзка с религията идва у Ампер по майчина линия. Страстната любов към знанието пък е от баща му. Той го стимулира към мислене и търсене, учи го на азбуката и числата, помага му да се развие неимоверно рано и бързо, като му предоставя цялата си огромна библиотека още от първите детски години.
Болдьо, Концерт за арфа, 1.37
Андре Мари Ампер е роден през 1775 г. в Лион. Баща му е търговец на лионска коприна. Той забогатява и купува имението Полемие. Малкият Андре е изключително умен и любознателен. Баща му пък следва педагогическите съвети на Жан-Жак Русо от книгата му „Емил” Русо твърди, че детето трябва да бъде оставено да се учи само - от природата и от себе си, а не да се задушава в училище. В случая това сработва, Андре дори няма особена нужда от обучение в къщи, достатъчно е начално помощ с буквите и цифрите. В един момент интересът му се насочва силно към математиката, но в бащината библиотека математическите книги са малко. Така че двамата отиват в градската библиотека в Лион и Андре иска книгите на Ойлер и Бернули. Библиотекарят го предупреждава, че са на латински, но той ги взима. Само след няколко седмици вече сам е научил латинския и ги чете свободно. На 12 Ампер пише есе за квадратурата на кръга, което изпраща в Лионската академия. Но интересите му не се ограничават до математиката, а са твърде широки - чете книги по физика, химия, ботаника, но също по история, литература и философия, освен латински, учи старогръцки, сам пише стихове. На 14 изчита прочутата Енциклопедия на Дидро и Д`Аламбер. Приятели свидетелстват, че в късни години той още знае и цитира наизуст цели статии от Енциклопедията.
Болдьо, Концерт за арфа, 7. 18
През 1789, когато Андре Ампер е на 14, избухва Френската революция и скоро в живота му трайно се настанява нещастието. През 1792 умира голямата му сестра. През 1793, по време на якобинския терор, баща му, който е от по-умерените жирондисти, е гилотиниран и това води младия Ампер до пълно опустошение за около година и половина. Постепенно обаче започва да чете и да излиза, а през 1896 се запознава със златокосата Катрин Карон, известна като Жули, влюбва се и това наистина го връща изцяло към живота. След 3 години се женят и им се ражда син. Богатството на баща му е конфискувано от властта и Андре Ампер трябва да работи, за да издържа семейството си. Първо дава частни уроци, а после е учител по математика в градчето Бург.
Съдбата обаче нанася нов удар със смъртта на жена му. Този път религията го спасява от тежкото лично нещастие и кървавия революционен ужас, развихрен наоколо. Ампер се маха от Лион и отива в Париж, където името му е вече известно. Тама става първо репетитор, по-късно и професор в Екол политехник. Междувременно се жени втори път, но попада на ужасна жена, с която скоро се разделя. След мъките обаче идва и признанието – през 1814 той става член на Френската академия на науките. Това го вдъхновява, научната му дейност се активизира и през 1820 година прави най-великите си открития в областта на електродинамиката. Ампер експериментира, като изследва отношенията между магнетизма и електрическия ток и формулира своя прочут закон, според който ако през два паралелни проводника тече ток в една и съща посока, те се привличат, а ако посоките на тока са различни, отблъскват се.
Всъщност най-важната идея, до който Ампер стига, е, че магнетизмът е електричество и не съществува сам по себе си, както се вярва в онзи момент. Наличието на моно магнити се обяснява с факта, че в тях има някакви малки частици, между които всъщност тече ток. Това е поглед дълбоко в самата душа на природата, който стига само на милиметър от идеята за съществуването на електрона, открит 75 години по-късно. През 1827 Андре Мари Ампер издава най-прочутия си труд – „Мемоар върху математическата теория на електромагнитните феномени, открити чрез уникални опити”. Когато умира 9 години по-късно от белодробно възпаление, на надгробната му плоча е записано: „Той беше толкова добър и толкова скромен, колкото и велик”.
Болдьо, Концерт за пиано
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..