Комисията по досиетата ще представи 44-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС: Държавна сигурност и бялата емиграция в България /1944-1991/“ в залата на централната университетска библиотека на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Във връзка с обучението на студентите от историческото направление и успешния старт на първия випуск на специалност „Документалистика и архивистика“ за учебната 2018/2019 година в Пловдивския университет ще бъдат връчени и предоставените като дарение документални издания от специализираните поредици на Комисията по досиетата.
Във втората част на срещата ще бъде представен 44-ия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС” – Държавна сигурност и бялата емиграция в България (1944-1991).
Посоченото документално издание дава възможност темата за бялата емиграция да бъде разгледана и през призмата на документите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.
Обосновката на работата по тази линия винаги се намира във „вражеските настроения“ на представителите на белоемигрантското малцинство, които са потенциален обект на чуждите разузнавателни централи. В началото на 50-те години „контингентът“ по белоемигрантска линия вече е установен. Направена е проверка на всички лица, които са били в окупационния корпус в Югославия или на Източния фронт. Голяма част от тях са арестувани и след проведено следствие биват изпратени в ТВО. До 1956 г. работата по линията се извършва от цяло отделение, а след това до 1962 г. по нея работи един оперативен работник. От тази година насетне линията е закрита. През 1973 г. в Центъра отново работят 3 души, а в окръзите не се извършва дейност.
Това е част от нашата поредица, която стартира в началото на първия мандат на Комисията. Целта е да изнесем основни документи от работата на тоталитарните служби, които не са излизали на бял свят до този момент. Бялата емиграция, е една от тези теми. До 1944 година белогардецийте, които у нас са били над 12 000, са били наблюдавани и използвани. След 1844 година това продължава. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.
Той подчерта, че нито една сфера от живота на страната не е останала без наблюдение от репресивните служби в годините между 1944 и 1989 година.
Сборникът „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944-1991 г.“ включва 128, а разширеният му електронен вариант 248 документа, подредени по хронологичен принцип.Цялото интервю с Евтим Костадинов можете да чуете в зувковия файл.
Участието на български културни организации в европейския културен живот се нуждае от подкрепа. За необходимостта от целенасочена политика за изграждане на публики и компетентности от най-ранна възраст, устойчивостта на културните продукти и ангажиментите от страна на държавата, за да участват българските организации равнопоставено в разпределението..
"Имайки предвид, че това беше област в ресора и на последните двама български комисари, това беше най-естественият избор. Обикновено винаги титулярът наследява своя ресор, макар и да има и изключения, а ако се сменя, се търси да се запази същият ресор. Сега се вижда приемственост и не трябва да се търсят знаци в ресора". Това заяви политологът и бивш..
Приближаваме към есента на 2024 година, която ще настъпи на 22 септември. Трупаме новини за изборите, на които едни от партиите ще се явят разделени, а други с опит за коалиции. Дали след разрива в ДПС има знаци за успешно представяне на вота, защо БСП и партиите към нея предприемат хода "лидерите крачка назад", коментар за ресора на новия ни..
24 партии и 9 коалиции ще се явят на поредните изборите през октомври. За кампанията в Пловдив на коалиция "БСП-Обединена левица" разговаряме с народния представител Иван Петков . Петков съобщи, че той ще бъде водач на пловдивската листа, ако Националният съвет утвърди решението на местната организация. Очаква се това да стане на 20 септември, след..
Църквата „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ в село Стряма отбеляза храмовия си празник с литургия и курбан за здраве. В проповедта си отец Красимир разказа преданието за София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, загубили живота си по времето на император Адриан (117-138 г.). "Нека следваме примера на тези мъченици, които в трудни..