Изложба „Сакрални преплитания“ на Антония Дуенде ще се открие в галерия „Резонанс“. С техниката на фротажа върху китайска хартия тя представя културно-исторически паметници от Европа, Азия и Латинска Америка, като поставя писмените знаци на глаголицата и кирилицата, както и символния свят на богомили и траки в глобален контекст чрез собствен художествен език.
Антония Деунде завършва специалност „Живопис” в ВИИИ „Н.Павлович” в София през 1984 година. Специализира „Изкуство в контекст” във висшия институт по изкуствата в Берлин от 1990 до 1995 г. със стипендия на фондация „Хайнрих Бьол”. От 2010 година е член на фондация Taylor, Париж.
Била е хоноруван преподавател в Университета по изкуства – Берлин, доцент по изобразително изкуство в образователната система Фолксхохшуле в Берлин, както и ръководител на уъркшопи по изобразително изкуство в Германия, Франция, Тайланд, Полша, Испания, Беларус, България и Индия.
Живее и работи в Берлин като художник на свободна практика.Реализирала е многобройни самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Италия, Испания, Словакия, Македония, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия, Индия, Перу и САЩ. Член на Дружеството на Пловдивските художници от 2016 г.
САКРАЛНИ ПРЕПЛИТАНИЯ
Тъй-като темата за славянските азбуки е предмет на моите художествени търсения още от 90-те години на миналия век, първите работи в които започнах да използвам техниката на фротажа през 2005 г. бяха на базата на т.н. Башчанска плоча - един от първите каменни паметници с текст на глаголица (Хърватска, около 1100г.), копие от която се съхранява в държавната библиотека в Берлин. Този цикъл бе под наслов Глаголически следи.
В последствие имах възможността да разширя изказния си „речник”, включвайки в композициите фротажи от паметници и от територията на други балкански страни – от Дискоса от Фестос на о-в Крит (Гърция), от богомилски паметници - т.н. Стечки на територията на Босна, от различни каменни надписи на глаголица от територията на Хърватска, от тракийски амулет от светилището в Кокино (Република Македония), както и от тракийски паметници и старобългарска епиграфика (на глаголица и на кирилица) на територията на България. Така цикълът бе продължен под надслов Балкански следи.
През последните години се засили интересът ми към символните и знакови послания и на други култури – в матриархалните лабиринти от Малта, въплъщаващи сакрална хореография и тяхното функционално родство с петроглифите от Наска (Перу), както и в изнедадващтото визуално сходство между глаголицата и писмото Брахми (предшествестник на над 100 индийски писмености), на което са издълбани прословутите Едиктити на цар Ашока (Индия) през 3. век пр.н.е.
Така на базата на фротажи, снети върху китайска хартия от културно-исторически паметници от Европа, Азия и Латинска Америка изкристализира актуалният живописен цикъл Сакрални преплитания.
В изложбата е включена и творбата "Портрет на Пловдив", в която са изобразени знакови художници на града, както и археологически паметници.
Интервюто с Антония Дуенде е в звуковия файл.Сега, когато футоролозите ни уверяват, че идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си, в "Срещите" се връщаме към някои изконни човешки качества. Обединихме ги във въпроса: "Какво означава да принадлежиш към човешкия род днес?" Търсим отговорите с писателя Красимир Димовски и богослова Радослав Паскалев.
Най-новото заглавие в афиша на пловдивския Куклен театър е постановката „Момо или животът пред теб“ по едноимения роман на френския класик Ромен Гари. Представлението е предназначено за възрастната аудитория. Моноспектакълът е на Димитър Николов-Шаблата, режисьор е Валери Кьорленски. Сценографията е на Томиана Томова-Начева,..
"Присъединете се към нас, и нека заедно преживеем емоцията от премиерата на документалния филм за Милен Цветков!", пишат създателите на новата лента за известния журналист, загинал в катастрофа през 2020 година. След прожекцията на филма ще се проведе среща със създателите на филма и да се разбере повече за заснемането, трудностите и мотивацията..
За пета поредна година в неделя кукерският празник "Старци" ще прогони злото и зимата от високопланинското село Лилково. Началото е в 12.00 ч. с гайдарско шествие, които ще поведат кукерите със страшни маски и медни чанове. След това ще бъдат демонстрирани маски и костюми от местните хора и гостите на празника, а детската кукерска група..
Среща разговор за първата българска околосветска пътешественичка Анка Ламбрева организират тази вечер Историческият музей и общинската библиотека в Карлово. Поводът за срещата в библиотека „Д-р Иван Богоров“, са 130 години от рождението й. Анка Ламбрева е медицинска сестрапо професия.Тя е първата българка, прелетяла със самолет над Ламанша..