Народните представители гласуваха на първо четене предлаганите промени в Изборния кодекс. Според новите текстове, машинният вот навсякъде в страната се отлага.
Въпреки, че трябваше да бъде факт на евроизборите през май 2019-та - още за новите правила, по които ще гласуваме засега на два пъти догодина ще коментираме със Стоил Стоилов, изборен експерт и член на Обществения съвет към ЦИК.
В момента предложението е в Изборния процес на предстоящите избори да се използват хиляда машини, които съвсем логично е да се разположат в секции с над 300 избиратели. Смисълът на това предложение е ясен за всички – да се максимализира ефектът от използването на машините. Това породи много спорове, някои депутати, които много се гордеят, че са осъдили няколко пъти ЦИК поради неизпълнение на закона, от друга страна обаче здравият разум показва, че насищането с машини на всички избирателни секции, които са над 12 340 е меко казано нецелесъобразно.
Аз ще ви дам пример от предишното експериментално гласуване. В Бургас например в основно училище „Княз Борис Първи” е имало машини в 4 секции, които предполагам, че са на един коридор и всички са с над 550 избиратели, но в една секция, секция номер 1, машинните гласове, подадени са 252, а в секция номер 4 са само 13, т. е. преди да говорим за масовизация на използването на машините трябва да решим въпросите с мотивацията за гласуване с машина. Експериментът, който беше направен показа, че хората вярват.
Машините бяха въведени 2014 г. като един от инструментите, поне на мен така ми се струва, с които трябваше да бъде овладяно и подтиснато общественото напрежение, което съществуваше тогава и което се изля на улиците. На мен ми се струва, че още тогава не е имало някакви дългосрочни намерения този въпрос да бъде решен. Доказателство за това е фактът, че на следващите избори вместо да се отиде към постепенно увеличаване броя на машините, да станат хиляда – хиляда и петстотин и след още едни избори да станат две хиляди или две хиляди и петстотин, те бяха премахнати. С 500 машини може да има законно машинно гласуване, а с 1500 не може.
По-добрият вариант според мен е да вървим напред. Аз предложих вчера на една дискусия при президента и на други места, когато машините са малко да направим изцяло машинни секции. Една машинна секция може да обработи 800, а някои експерти казват и до 2 000 гласувания през деня. Това ще даде възможност в големи населени места, където са събрани по няколко секции в училища, да останат 1 – 2 секции за хартиено гласуване, защото все пак щ е има хора да предпочетат този вариант, но да се изградят големи машинни секции.
Напоследък се чуват упорити коментари, че една от политическите партии – Движението за права и свободи ще се опита да вдигне рязко прага на преференцията на валидност на преференциалното гласуване. Това за мене е изключително разочароваща информация, тъй като преференциалното гласуване, според мен, е едно от най-големите достойнства на последния Изборен кодекс, който беше приет 2014 г. Голяма част от българските избиратели, дори всички бих казал, биха искали освен да гласуват за партия, да имат възможност и в рамките на партията да определят свой кандидат. Ще ви кажа защо. В България няма масови политически партии. Всички хора, да речем, пълнолетното население в България, които членуват в политически партии и както едно време говорехме водят организиран политически живот, са не повече от 300 хиляди, това прави 5 -. 6 % от пълнолетното население и някъде 7 – 8 % от действително гласуващите.
И за мен не е редно този малък брой хора да определят изцяло избора и бъдещата политика на страната. Има и нещо друго. Аз сериозно се съмнявам, че в политическите партии се води напълно демократичен вътрешнопартиен живот въпреки това, което се пише в техните устави. Аз си спомням една партия направи вътрешно допитване кой да стане президент, а после стана друг човек.
Правителството трябва да се съобрази с исканията на хората, а народът няма да допусне да има ограничаване на дохoдите. Така Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ Подкрепа, коментира каква политика по доходите трябва да води кабинетът „Желязков“. Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва..
Кои са знаковите думи на 2024-та година? Отговор дава Веселина Седларска , журналистка и писателка, която бе и член на журито за втория етап от проучването на платформата "Как се пише?". Доналд Тръмп е най-често споменаваното име, а Шенген е най-знаковата дума за 2024-та. Сред тях са също дубайски шоколад и санитарен кордон. "Трудно се родиха..
Доналд Тръмп започва днес своя втори мандат като президент на САЩ. Според политическия и икономически анализатор и бивш дипломат Илиян Василев от днес на практика започва периодът на реализъм в президентството на Тръмп. Досега имаше много място за намерения, импровизации, но от днес започва меренето на нетната текуща стойност като намерения и..
Държавата ни се нуждае от правителство, което да има финансова дисциплина и да е готово на реформи. Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев дни след като вече имаме сформирано редовно правителство между ГЕРБ, ИТН и БСП. Той подчерта, че е възможно страната ни да има икономическа и финансова стабилност, тъй като ГЕРБ и ИТН..
Това, което се случва в Близкия Изток, е нещо положително - след 15 месеца кървава война, в която бяха убити над 45 000 палестинци и израелци. Това, което става между Израел и Хамас е низ от радикални промени в този регион - споразумението с Хизбула, избора на нов ливански президент, на ново ливанско правителство. Все пак споразумението е много..