Законът за хората с увреждания предвижда 150 милиона лева допълнителна финансова помощ, въвеждане на комплексна индивидуална оценка на потребностите, квоти за заемане на работа на хора с увреждания, както и създаване на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет.
Народните представители решиха по-рано да удължат времето на пленарното заседание до приемането на законопроектите – за хората с увреждания и за личната помощ.
В началото на дебатите Виолета Желева от БСП изрази част от опасенията на левицата относно Закона за хората с увреждания: "Основното е, че системна промяна няма да има. Поне на този етап, това ще се случи след две години. Възприета е индивидуална оценка на потребностите, но с твърде неясен статут. Въпреки значително по-добрата база на изчисляване на сегашната финансова подкрепа една голяма част от хората с увреждания – тези с ТЕЛК решение от 50 до 70,99 процента, ще останат с много минимално подпомагане".
Светлана Ангелова от ГЕРБ подчерта колко усилия е положило правителството: "Трябваше да се намери разумният компромис и едновременно да се отговори на очакванията на протестиращите майки и на хората с увреждания като цяло, защото Законът за хората с увреждания е за всички хора с увреждания. Искам да подчертая, че правителството не бяга от своите ангажименти към хората с увреждания".
Приемането на Закона за хората с увреждания бе съпроводено със спор между опозиция и управляващи.
В началото от БСП настояха вицепремиерът Валери Симеонов да бъде поканен в залата, а председателят на НС Цвета Караянчева се ангажира да предаде поканата.
Макар да не уважи искането на депутатите от БСП да присъства на дебата в пленарна зала, вицепремиерът Валери Сименов бе един от акцентите в него.
Светлана Ангелова от ГЕРБ обяви, че управляващите предлагат решение на спорния казус: "Уважаеми колеги, няма драма. Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще направим предложение между първо и второ четене – министърът на труда и социалната политика да продължи да оглавява Националния съвет за интеграция на хората с увреждания".
Според Антон Кутев и Корнелия Нинова решението е оставка, а не поправка на закона: "По тезата, че драма с това кой ще оглавява съвета няма, да ви кажа, не е вярно. Драма има. Валери Симеонов това не може да оглави, както и не може да бъде вицепремиер след всичко, което е свършил", каза Кутев.
„Докато няма оставка на Валери Симеонов, няма да имате консенсус за отношението към майките, децата и хората с увреждания“, подчерта Нинова.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов отговори: "Когато обаче някой няма политически мотиви, минава към лични нападки. Това е същността на БСП и затова БСП са в това състояние".
Председателят на социалната комисия Хасан Адемов от ДПС обаче призова да се премисли дали все пак вицепремиер, макар и друг, не бива да ръководи Националния съвет за хората с увреждания: "Вицепремиерът, за който става въпрос, за нас е категорично недопустимо сега той да оглавява тази институция. Въпросът, който трябва да си зададем, е дали един министър, който и да е той, дали министърът на труда или някой друг, може да реализира координацията между различните секторни политики".
От БСП и ДПС все пак подкрепиха принципно законопроекта, но не спестиха критики и обявиха, че между първо и второ четене ще внесат свои предложения за още промени.
В края на дебата министър Бисер Петков се обърна към народните представители: "Благодаря за дебата и за подкрепата по принцип на законопроекта за хората с увреждания. Приемането на този Закон за хората с увреждания е първата стъпка към положителната промяна за хората с увреждания, която всички искаме и те очакват".
Омбудсманът Мая Манолова определи като победа за всички хора с увреждания гласуваните на първо четене от парламента закони за личната помощ и за хората с увреждания. Тя обеща да следи да няма сериозни промени в текстовете преди окончателното им гласуване: "Тази кауза успя да обедини цветове, партии, депутати отляво и отдясно, включително и финансовият министър, който осигури финансирането за двата закона, който даде, образно казано, добро на тези проекти", каза Манолова.
Мая Стоицева, която е майка на дете с увреждания, подчерта, че следващата стъпка ще бъде свързана с промяна в системата на ТЕЛК: "Днес в парламентарна зала чухме всички депутати от всички партии да говорят на нашия език срещу ТЕЛК-а, говореха за хоризонтални политики за уврежданията, говореха за единен регистър на хората с увреждания. Ние искаме да видим законите докрай и след това ТЕЛК-а", коментира Стоицева.
След Закона за хората с увреждания с пълно единодушие парламентът прие на първо четене и втория социален законопроект – за личната помощ. Той е изработен от омбудсмана Мая Манолова и внесен поотделно от парламентарните групи на БСП и партия "Воля". Проектът предвижда механизъм за предоставяне на лична помощ на основата на индивидуална оценка на потребностите. Дава се възможност на потребителите да участват в избора на личния асистент. За изпълнение на тези цели са предвидено допълнителни средства са в размер на 105 милиона лева.
В очакване на финалната права на исканите промени Вера Иванова – една от майките от инициативата "Системата ни убива", заяви преди заседанието на депутатите: "Вече топката е в Народното събрание. Ние ще бъдем вътре и ще реагираме, и сме готови за протест по всяко едно време на денонощието".
Протестиращите майки на деца с увреждания обявиха, че демонстрациите им ще продължат до окончателното гласуване на текстовете на Закона за личната помощ. Те отново настояха за оставката на вицепремиера Валери Симеонов и се обявиха срещу предложението на ГЕРБ Национален съвет за интеграция на хората с увреждания да се председателства от социалния министър.
За поредна вечер в центъра на София се състоя протест на майки на деца с увреждания, въпреки че парламентът прие на първо четене исканите закони за финансовата подкрепа и личната помощ. Протестът прерасна в гражданско неподчинение. Участниците..