Изненадващият обрат в социално-осигурителните политики за запазването на тавана на новите пенсии, заедно с увеличаване на максималния осигурителен доход подразниха бизнеса. Според него - намеренията за промени са приети в условията на популистки нагласи преди местните избори и изборите в Европейския Парламент, под синдикален натиск и без експертни консултации. До какво ще доведе резкият скок на максималната осигуровка – анализът е на финансиста Димитър Чобанов – преподавател в УНСС.
Пряко засегнати от промяната са хора, които са с по-високи доходи – над 2 600 лв. на месец.Те ще трябва да се осигуряват върху по-висока сума, което за техните работодатели ще означава, че ще трябва да ги осигуряват на по-висока сума, т.е. с повишаване на разходите за труд. Това обаче няма да е свързано с повишаване на производителността на техните служители. Това е директно увеличаване на осигурителното бреме за хората, подчерта Чобанов.
Ефектите ще бъдат за цялата икономика, а не само за хората с по-високи доходи, защото с повишаване на максималния осигурителен доход върви и повишаването на максималния размер на пенсията. Според Кодекса за социално осигуряване за 2019 г. той е определен като 40% от максималния осигурителен доход и оттам именно идва повишението от 910 на 1200 лв.
А колкото до неотпадането на прага за пенсиите, това според мен, е правилното решение. Няма разчети, които да показват, че тази мярка е необходима за икономиката. Тя се очаква от дълго време, но все още няма яснота за точния й ефект върху пенсионно-осигурителната система. Считам, че стъпката е в правилната посока, подчерта Чобанов.
По думите му, няма особена икономическа логика от промените, освен чисто фискалния ефект от повишаването на максималния осигурителен праг.
Очевидно е, че целта е да се съберат повече приходи в бюджета и с тях да се финансира нарастването на разходите, които Правителството вече обяви за догодина и най-вече повишаване на заплатите на бюджетните служители. Правителството търси сега източници на финансиране за обещаното нарастване и един от тези начини са по-високите осигурителни прагове.
Според Чобанов хората, които трябва да получават по-големи пенсии, отколкото е таванът, са придобили правата си преди 1997 г. и приносът им към осигурителната система тогава може да е бил съществен. С оглед на настъпилите след това промени обаче свързани с хиперинфлацията, този принос сега няма голяма роля. Като аргумент той посочи, че осигурителната система тогава е функционирала различно, тъй като данните за сумите, които хората са получавали и на които са се осигурявали, са били много оскъдни.
Системата впоследствие въведе нови параметри като минимален и максимален осигурителен доход, оказващи влияние на размера на пенсиите. Новите пенсии засягат периода след промените, но за работилите до 1997 г. много внимателно трябва да бъде прецизирано дали приносът до 1997 г. е толкова важен сега или по-скоро да бъде отчетен приносът в периода след 1997 г.
Чуйте повече от звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..