Единението - след осъзнаване на разломите от миналото

Обръщението на президента събуди много въпроси. Думата „единение” е една хубава дума, но трябва да си зададем въпроса единение за какво. Президентът също така използва думата „разломи”, какви са днешните разломи. В историческа перспектива разбира се е имало и разломи, имало е нужда и от единение, но какво означават думите „разломи” и „единение” днес? Според мен това не стана ясно от изказването на президента, заяви социологът проф. Боян Знеполски. 

. Всички тези думи, които той използва,  като свобода, като върховенство на закона. Те са чудесни думи, но какво всъщност означава неговото изказване в днешния контекст? Сега, ако означава за разломи аз лично не бих казал, че една разделена политическа система е разлом. Всички демократични политически системи предполагат някакво деление, било то социалдемократи на християндемократи, социалисти на републиканци, консерватори на лейбъристи, така че в политическото деление дори в яростните политически сблъсъци няма нищо драматично, нищо не ни кара ние да ги преодоляваме. Напротив, разделението е условие за жизненост на една демократична система и в никакъв случай не означава съглашателство. Така че от тази гледна точка аз не виждам някаква драма  и този призив за единение, ако трябва да го възприемем например да се преодолее напрежението между ГЕРБ и БСП, ако не е това напрежение ще бъде напрежението между други партии. Така че тук аз не виждам голям смисъл. По-скоро ми се вижда чисто политически, че това е заявяване на позиция на президента – има ГЕРБ, има БСП, има една друга позиция, която е отвъд ГЕРБ и БСП  и това би могло евентуално в бъдеще да бъде позицията на една политическа формация на президента.

Аз съм съгласен, че думата единение често пъти може да се свърже с някакви проекти, с използването на  нещо, което би могло да бъде някакъв идеал за нас, нещо което звучи добре, към което всички се стремим, но неговата реализация винаги е частна реализация, идеалът е универсален, но реализацията е частна.

Сега има една друга перспектива, когато става дума за цялостното развитие и ориентация на една страна тогава можем да говорим за някакво единение, за някакво съгласие на една нация накъде отива, в каква посока се развива. В изказването на президента имаше думата европейска демокрация, т. е. идеята е в каква посока сме единни – дали сме за европейското развитие на България, за членството на България в Европейския съюз или пък единството трябва да се реализира в друга посока. Тук ми се  струва, че все пак трябва да се назове посоката на това единение, в какъв цивилизационен контекст ние виждаме себе си. Така че това наистина е въпрос, президентът го загатна, но не беше много ясен, дали едно бъдеще в перспектива на страната, което да е европейско или пък евразийско. 

Според мене това е един начин, когато искаш да заявиш себе си като политически актьор или като политически играч, ти разбира се го правиш през някаква форма на отрицание, с позоваване на някакъв идеал, на нещо, което отсъства във всекидневието.

На мене ми се струва, че политическият език, за да бъде ясен трябва да е по-конкретен, така че за мене тази намеса на българския президент с тази дума той хвърли някакъв камък във водата, но тя остава всъщност недвусмислена и мисля, че без интерпретации, без изясняване тя не върши добра работа.

Разбира се, че трябва да бъдат изяснени и оценени фактите от миналото. Идеята, че ние лесно можем да замажем деленията от миналото с призив за единение са напълно илюзорни. Така че по-скоро единение може да има само тогава, когато бъдат изяснени и по някакъв начин приети последиците от тези разломи в миналото, а не те да бъдат набързо заметени или забравени, което означава, че те ще се върнат обратно. Не виждам такива инициативи, които не зависят само от политическите лидери, но политическите лидери биха могли да отворят дебата по тези теми, така че те да бъдат изговорени, да бъдат обсъдени и да се стигне не до единение без дебат,  повторно преживяване на тези разломи, а напротив някакво единение, което ще дойде след като тези разломи бъдат приети и осмислени  отново, което не можем да разметем разломите от миналото набързо под килима и да продължим да си живеем щастливо напред. Няма как да се случи това.

Интервюто - от звуковия файл: