Седмица на съвременното изкуство в Пловдив

24-та Седмица на съвременното изкуство, организирана от сдружение „Изкуство днес“ се открива в  Център за съвременно изкуство Баня „Старинна“. Седмицата представя  13 пространствени разказа под надслова МЕТАФОРАИ.С това име се наричат средствата за обществен транспорт в съвременна Атина. Докато се разхождат, авторите се движат, пътешестват, намират и записват разкази, измислят множество метафори, които отприщват поток от знаци, а не път за бягство от действителността. Куратори на проекта са  Катя Ангелова и Алесандра Пожанти, който е част от програмата Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Пространствени разкази  са от: Баби Бадалов, Збинек Баладран, Оливие Вадро, Алберто Гарути, Правдолюб Иванов, Иржи Кованда, Даниела Костова, Хуан Пабло Масиас, Маргерита Москардини, Маурицио Нанучи, Делфин Рейст, Себастиан Ру, Мохсин Хараки и Ханс Шабу.

„В съвременна Атина средствата за обществен транспорт се наричат метафори (metaphorai). И на историите можем да дадем това благородно название: те всекидневно пресичат и структурират местата, избират и правят връзки между тях, съставят изречения и маршрути от тези пространства“(Michel de Certeau, Spatial Stories in The Practice of Everyday Life , 115).

Metaphorai е изложба, която се състои от 13 различни разказа, разгърнати в пространствата на пловдивската Баня „Старинна“. Тръгвайки от идеята на Мишел Де Серто, всеки от тези разкази, които бихме могли да назовем „метафори“, произлиза от местата, които пресичаме, структурираме, избираме и свързваме всеки ден, като по този начин творим изречения и маршрути, играещи ролята на знаци за всякакви пространствени измествания – синтатиктични, семантични и прагматични. Всеки разказ предлага историята на собственото си движение и ни навежда на мисълта за промяна в местоположението му. Разказът се съсредоточава върху това как самият той преминава от една точка в друга, приспособявайки се към променящите се пространствени характеристики и правила. Всеки от художниците в изложбата играе ролята на наративна машина, вгражда собствения си жизнен опит, собствената си способност за вслушване, търсейки съответствие на знанието, което запълва оставените от градоустройството празнини. Авторите произвеждат набор от метафори и знаци, структурирани чрез различни техники и наративни действия в изложбеното пространство. 

 „Голямата и единствена грешка се заключава в мисленето, че пътят на бягството води към бягство от живота – бягство по посока на въображаемото и изкуството. Напротив, да избягаш означава да произвеждаш действителното, да създаваш живот, да намираш оръжие“.(Deleuze G, Parnet C., Dialogues, Columbia Univ. Press, 1989)