Великите европейци - Ервин Шрьодингер

„Задачата е не толкова да видим онова, което никой още не е виждал, а да мислим онова, което никой още не е мислил за онова, което всички виждат” – твърди Ервин Шрьодингер.

Ервин Шрьодингер е роден през 1887 година във Виена. Въпреки че цял живот си е австрийски гражданин, по-късно той взима паспорт и от Ирландия, в която прекарва плодотворни години. Спокойно може да се твърди обаче, че Шрьодингер е гражданин на Европа. По бащина линия корените му са в Бавария, по майчина дядо му е австриец, а баба му – англичанка. В дома се говорят и немски, и английски, малкият Ервин е двуезично дете, а после дори поезията си пише на двата езика. Към тях добавя френски, испански, италиански, а старогръцки и латински започва да учи в гимназията, но ги научава така добре, та в зрелите си години превежда антични автори. Семейство Шрьодингер е заможно, високо културно и силно свързано с науката. Бащата има фабрика за линолеум и промазани платове, но се интересува от изкуство и се занимава с живопис. Още по-голям е обаче интересът му към биологията и той дори дълго време е вицепрезидент на авторитетното Виенско ботаническо и зоологическо общество. Майката на Шрьодингер пък е дъщеря на известния австрийски химик Александър Бауер. Татко е католик, мама – лутеранка. Малкият Ервин е отгледан като лутеранин, но цял живот твърди, че е атеист. Накрая, след смъртта му през 1961, той все пак е положен в католическо гробище. Свещеникът, който отначало се противи, разрешава погребението, щом разбира, че Ервин Шрьодингер е уважаван член на най-уважаваната научна институция в католическия свят - Папската академия на науките.

Първият учител на Еврин Шрьодингер е баща му. После идват частните уроци в къщи, а на 11 момчето отива във виенската Академична гимназия, класическа гимназия с високо ниво за езици и литература, но също за математика и физика. „Бях добър ученик по всичко, обичах математиката и физиката, но също и стриктната логика на древните граматики, мразех обаче да помня наизуст дати и факти. Обичах немските поети и драматурзи, но ненавиждах педантичната дисекция на творбите им” – пише по-късно Щрьодингер. През 1906 той постъпва във Виенския университет, където учи такива видове математика и физика, които нормалните хора дори не знаят, че съществуват. След 4 години завършва с дипломна работа, озаглавена: „Върху електрическата проводимост на повърхността на изолатори във влажен въздух”. Шрьодингер заема асистентско място, на което обаче се занимава повече с експериментална, отколкото с теоретична физика и отбива една година военна служба. През 1913 получава специална награда от Императорската академия на науките за експериментални изследвания на радия, а през 1914 се хабилитира, за да може да преподава и публикува първата си важна научна статия, в която доразвива някои идеи на известния австрийски математик Лудвиг Болцман. Избухва Първата световна война и Ервин Шрьодингер е повлечен от голямата месомелачка. Той обаче е късметлия, служи като офицер артилерист на сравнително кротки места и почти не влиза в реална битка. Отначало е на италианската граница, после в Унгария, след това пак в Италия, така че има време да чете и дори да пише научни статии. Какво чете ли? Обикновени окопни работи – Теория на относителността на Айнщайн и разни първични теории около силно напъпилата вече квантова механика. След войната Шрьодингер се връща във Физическия институт във Виена и се занимава с изследвания, посветени на общата теория на относителността, статистическата механика, дифракцията на рентгеновото излъчване, но най-вече - с теорията на цвета и физиологичния механизъм за възприятие на цветовете. Тогава обаче за Ервин Шрьодингер възниква сериозен проблем, не научен, а чисто житейски – тай няма пари. Заради войната бащината му фабрика фалира и младият мъж разчита само на заплата, а тя не стига, за да се ожени и да издържа семейство.

Ервин Шрьодингер се запознава с Ани Бертел още през 1913, когато тя е на 16, но годежът им е през 1919. Тогава тя идва във Виена и започва работа като секретарка с месечна заплата, която, както се оказва, е по-голяма от неговата годишна. Той е смутен и търси добре платено място, отхвърля няколко предложения, но отива в университета в Йена, после в Бреслау, а накрая се установява в Цюрих като професор по теоретична физика. По негово собствено признание, там прекарва най-хубавите си години не само по отношение на научната работа, но и на живота изобщо. В незасегнатата от войната Швейцария, Шрьодингер получава наистина голяма заплата. Изследванията му стават все по-сериозни и дълбоки. Първо се занимава с атомната структура, а после се захваща с проблеми на квантовата статистика. През 1925 се появява един знаменит труд на французина Луи де Бройл върху изнервящия физиците проблем с двойствената природа на светлината, която може да бъде едновременно и вълна, и частица. Де Бройл развива хипотезата, че цялата материя всъщност има вълнов характер, включително частиците. Това е истинско вдъхновение за Шрьодингер и той пише на приятеля си Алберт Айнщайн: „Преди няколко дни прочетох с голям интерес проницателната теза на Луи де Бройл, с която най-накрая ще се захвана”. И не само се захваща, но излиза с поредица статии, пълни с новаторски идеи. Те включват и знаменитото негово вълново уравнение, което застава в основата на странната и невероятна наука, наречена квантова механика. Освен от наука обаче, в Цюрих Шрьодингер е погълнат и от други неща. Той е запален скиор и турист, сприятелява се с млади и талантливи, но, също като него, още не така известни учени, а някъде в този списък явно се вместват и възможностите да прекарва дълго време в любимата си женска компания.

Женските истории на Шрьодингер са безкрайни, но не просто любопитни, а и важни. Според самия него, за Вселената любовта е по-фундаментална от физиката. Някои биографи дори забелязват, че той прави най-великите си открития, когато е в разгара на поредна любовна история. През 1920 Шрьодингер се жени за Ана Бертел, но между тях почти веднага се случва нещо. Не е ясно какво, но то води до физическо отвращение от сексуален контакт с нея, така че двамата остават цял живот заедно, но имат шокиращо отворен брак. Когато през 1925 Шрьодингер се оттегля в планината да мисли върху вълновото си уравнение, освен книги, взима една „стара приятелка от Виена”. Тя и досега е неизвестна, а биографите се пукат от яд, че не знаят името на музата, вдъхновила едно от най-големите открития в света на квантовата механика. През 1926 статиите му върху вълновия характер на материята излизат и той се прочува в научните среди, но не спира да дава и частни уроци по математика, в случая - на две 14-годишни близначки, Ити и Вити. Не се знае защо, но се знае със сигурност, че Шрьодингер предпочита жените или много млади, или много женени. И ето че с едната близначка 40-годишният учен захваща по юношески искрометна тригодишна история, основана само на любовни ласки. До край те консумират връзката си чак в деня, когато неговата Ити навършва 17. После Шрьодингер губи напълно интерес към нея. Не мислете обаче, че горката му жена гледа изневерите на мъжа си и страда. Тя самата има поредица от връзки, дори по няколко едновременно, най-вече с колеги на мъжа си. Например приятелят му, математикът Херман Вейл, оказва безценна  помощ на Шрьодингер – веднъж като се грижата за либидото на жена му и втори път – с високата си математическа компетентност. През 30-те години пък, когато е поканен за професор в Оксфорд, Шрьодингер не успява да се задържи там, защото отива с две жени – съпругата си Ани и съпругата на асистента му Артър Марч. Хилде Марч е любовница на Шрьодингер и носи негова дъщеря, която ражда и която тримата заедно отглеждат. Това съжителство не се харесва на университетските власти в консервативния Оксфорд. По-късно обаче Шрьодингер е поканен в новосъздадения научен институт в Ирландия и там няма проблеми с тройното съжителство. Нещо повече, през 16-те години в тази страна, той има множество връзки и се сдобива с нови две дъщери - една от някаква студентка и една от бившата актриса Шийла Мей, съпруга на известен ирландски лингвист. Когато Шийла забременява, той ѝ пише: „Аз съм най-щастливият мъж в Дъблин, може би в Ирландия изобщо, а защо не и в цяла Европа”. Само че по-късно тя пък му пише, че вижда как страстта в очите му умира. И двамата се разделят.