Българите са толерантни към мигрантите, въпреки страха

Проф. Анна Мантарова от  Института за изследване на обществата и знанието е ръководител на научен колектив от БАН, който представи сборник с изследване за принудителната миграция и измеренията и като регионален и  глобален проблем.

В интервю за Радио Пловдив проф. Мантарова представи  изследването:  От 2011  г. до края на миналата година потърсилите закрила в нашата страна са над 64 хиляди като на 17 хиляди е предоставен статут на бежанци, а на 6800 санитарен статут. Виждате, че това са един доста мащабни цифри за нашата страна и съответно дават отражение върху обществото, върху общественото мнение – това са един доста сериозни цифри и именно за това ние търсим тези проекции в обществото ни от присъствието на тези хора, на някои временно, на други по-дълго.

Освен тези цифри има и един определен брой  емигранти, които по една или друга причина не са регистрирани – нито на вход, нито на изход. Аз няма да коментирам адекватността на цифрите в статистиката, а ще насоча вниманието ви към резултатите от изследването.

 Тя подчерта, че у нас думата бежанец, вече  е изгубила предишното си значение, и е с отрицателна комутация.

По една или друга причина вече е формирана една по-различна представа за бежанец от тази, която съществуваше и в голяма степен повлияна от историческия опит, от историческата съдба на нашия народ е бежанец вече не е толкова бягащ от заплаха, а думата е придобила една отрицателна комутация, при това забелязахме, че отрицателно натоварени асоциации като ислямисти, фанатици, като отрицателно натоварени асоциации, по-често се срещат в  райони с центрове за бежанци.

Значително по-голяма част – около 83 – 84  %  считат, че те са напуснали родината си защото искат да се възползват от социални помощи  в по-богатите страни или просто търсят по-богат начин на живот, в т. ч. работа и в страни, където животът е по-уреден, стандартът е по-висок. Искам да ви кажа и нещо друга в тази връзка  - масово разпространеният възглед, че това не са хора, които бягат от война. Хуманността на българското общество все пак е доста  висока – малко над три четвърти от населението счита, че държавата трябва да  осигури на тези хора подслон, храна и медицинско обслужване – за подслон специално са 76 %, за храна в националната извадка 76  %, а в районите с центрове 69 %, а за медицинско обслужване без разлика 80 %.  Макар че, когато след това става дума за други услуги, за да могат тези новодошли да се адаптират, да имат потенциал да се интегрират в обществото ни това вече процентите значително спадат. За такива услуги като образование, езиково обучение, работа процентите стават под 40 . между 20 и 36 – 7.

А колкото да заплахите, ние сме изследвали няколко вида заплахи и страхове съответно на хората – от една страна заплахи за сигурността,  като имаме предвид и личната сигурност и сигурността на обществото и определено доминира страхът, че сред идващите може да има хора, които ще станат извършители на терористични актове и твърденията, че носят заплаха от тероризъм се подкрепя от 87 % от населението, което е изключително висок процент. Много разпространен е и страхът, че те ще започнат да се замесват в трафик на хора, на наркотици и ще извършват престъпления спрямо местните. Трябва да ви кажа, че основавайки се на статистиката след много внимателен анализ, който направих, на динамиката и състоянието на престъпността в гранични райони,  където имаше струпване на бежанци, област Благоевград, и според статистиката не може да се установи някакво влияние на присъствието на емигрантите, поне статистиката не дава някакви отклонения. И друг страх, че това е прекалена финансова тежест за обществото ни и много силен страх, че емигрантите носят болести и това дава насоките, в които управленските органи трябва да действат, за да няма такава затвореност по отношение на емигрантите и хуманността, съпричастността, солидарността  на  българина да може да намерят по-добра изява.

Цялото интервю с проф.Мантарова е в звуковия файл.