Министерските оставки са социален отдушник

Премиерът Борисов беше длъжен да стигне до кадрови решения,  но те са за да се потуши социалното недововство, те са социален отдушник, но едва ли ще успокоят общественото мнение, коментира трите министерски оставки  в кабинета Борисов политологът Борис Попиванов. 

Попиванов отбеляза, че особеното в случая е, че това се случва в началото на политическия сезон.

От една страна на мен ми се струва, че премиерът Борисов беше все пак длъжен при създалото се огромно напрежение да стигне до кадрови решения, а не да подходи към установената през тази година негова практика да прави крачка напред и две назад за всяка министерска оставка, от друга страна, като че ли промяната не изглежда толкова сериозна, че да реши проблемите с недоволството, с несъгласието, които съществуват. В два от трите случая  на оставки ние виждаме съхраняване на хора от командните екипи на министерствата, а в третия случай трябва да се посочи особен ангажимент с фигура, която се занимава именно с проблемите на строителството и то точно в района, където се беше случила трагедията край Своге, говоря за Петя Аврамова, така че самите промени, новите имена, които идват според мене не са особено изненадващи, не носят някаква специална новина.

Тези кадрови промени са като по учебник – когато има създадени кризисни условия или поне кризисни симптоми министерските рокади представляват социален отдушник, т. е. те временно отклоняват напрежението в друга посока. Особеното тук е, че това се случва в началото на есенния сезон, защото ние сме свикнали едни такива промени да следват едно дълго натрупване на напрежение в активния сезон и да бъдат нещо като негово увенчаване и това венчае една доста напрегната политическа есен.

От гледна точка на общественото мнение и трите кандидатури едва ли ще пожънат ефекта, който би трябвало да имат, т. е. да успокоят напрежението и да покажат на хората, че се действа по проблемите, че се търсят решения, че има хора, които да олицетворят тези решения и да представляват пред обществеността.

А тези практики с писмата в защита на министрите са на Делян Добрев и са известни от малко по-далечното минало.

Променливата позиция на  малкия коалиционен патньор, както наричат Патриотите, които първо заявиха, че са против оставките на тримата министри, а на колиционен съвет приеха позицията на ГЕРБ, Попиванов обясни така: Те просто няма къде да отидат и ще пазаят кабинета, защото при предсрочни избори, нямат никакви гаранции, че ще имат същите властови възможности, с каквито разполагат в момента. Поради което те ще пазят, независимо от скандалите си кабинета и това е единствената обединяваща ги нишка.

Като цяло ние от началото на този мандат сме свикнали с постоянните скандали в рамките на малкия коалиционен партньор. Те вярно ескалираха до степен на непоносимост, че всеки ден новините да започват и да завършват с това какво е казал Валери Симеонов за Волен Сидеров и обратното.

Всъщност по-същественото е, че скандалите на непоносимост се увеличават в рамките на големия коалиционен партньор, защото доста скърцания прозвучаха и там, които не дават особен принос за стабилност на управлението, а това е един от основните носещи митове на  всички кабинети на Бойко Борисов.

За патриотите единственото важно нещо е запазването на настоящия формат, настоящия съюз, настоящото доверие, на тази парламентарна компилация. Никой от тях няма никакви гаранции, че едни предсрочни избори, поради което и те ще пазят  независимо от скандалите си кабинета, това щ е бъде единствената обединяваща нишка, всичко друго може да ги разединява, но когато става дума за съхраняване на кабинета наистина ще бъдат  единни.

Според политолога, след края на българското европредседателство, в управлението е настъпила промяна, спряха всякакви опитим за легитимиране на управлението.    

Никой не иска предсрочни избори. Въпросът е ГЕРБ дали искат да изкарат до край третия си мандат. 

Ясно е, че има криза в управлението.Въпросът е в името на какво ГЕРБ и Патриотите ще продължат да управляват.Не виждам някакъв сюжет, не виждам някаква цел. 

Цялото интервю с Борис Попиванов е в звуковия файл.