Оставките на министрите отпушиха общественото напрежение

Проф. Антоанета Христова анализира ситуацията с политическото напрежение в управляващата коалиция, създадено зарази оставките на тримата министри след катастрофата край Своге.

Според нея, когато се искат оставки първото логично нещо е да се направи един много задълбочен анализ на причините на проблема, заради който има очаквания за оставки. 

Например, ако имаме като този драматичен инцидент в Своге то анализът би трябвало да следва всички етапи, целия алгоритъм на проява на този инцидент, т. е. асфалтът  ли е виновен, правенето на пътя и неговия наклон ли е виновен, законът за обществените поръчки ли е виновен, кой не е взел мерки, за да се реализира качествен контрол  и т. н. И тогава, когато този задълбочен анализ се случи тогава много простичко, експертно се доказва кой е отговорен и кой трябва да си подаде оставката.

Вторият начин на подаване на оставка е този, който избраха сега  управляващите, т. е. избра премиерът Борисов.  Той избра да ги поиска преди  този анализ да бъде направен в резултат на доста отдавна натрупано напрежение, повече натрупано по линия на двама министри, които нямат директна връзка с инцидента, но тъй като инцидентът беше вероятно преживян като финала, като пик от натрупване на напрежение. Той реше да събере трите оставки в едно. В резултат на това събиране се получи морален акт на подаване на оставка, а не подаване на оставки в резултат на този задълбочен анализ, т. е. искането на оставки беше в резултат на усещането, че наистина има сериозно напрежение и някак си едновременно се реши да се отпуши общественото напрежение. Тогава, когато това е така, както си признават и управляващите, това е чист морален акт, това е политически акт. След него, ако не преди него сега трябва да следва този анализ, за да може наистина системата да се поправи, а не да останем на ниво политическа реакция без последствия.

В момента в публичното пространство акцентът е в оставките и за това за съжаление, което стана грешка, това е грешното послание, че оставките вече  като морален акт, именно защото не са експертен, могат да бъдат разграничени, т. е. един, защото експерт ще бъде евентуално запазен, другите ще им бъде поискана оставката докрай.

Ето, това създава конфликта, защото ако имаше предварителен анализ и оставката е на ниво експертиза, тогава нормално става ясно кои трябва да си отидат.  Тогава, когато е морален акта, тогава напълно логично следва извода каква е разликата между тях и общественото мнение и журналистите естествено започват да търсят причините някъде другаде в политическите взаимоотношения, които да са повлияли тази разлика, това диференцирано формиране на отношение към различните министри.  

Бойко Борисов абсолютно не е изневерил на политическата си интуиция, напротив, неговият акт да поиска бързо оставки беше избор на единия от двата подхода, т. е. на моралния, на политическия. 

Изключително любопитно ще бъдат новите имена за тези министерства, защото те също могат да произведат излишни сигнали, а. а това е принципът на развитие, а другото е статуквото.

Принципът на работа на  опозицията в момента е скандално формиране на имидж. Тогава, когато опозицията иска да работи на принципа на скандала, тя винаги ще го намери всеки ден. В една държава винаги стават инциденти, каза още социалният психолог.

Затова ако ние останем на повърхностното ниво на работа на формиране на имидж, на политическо поведение, изградено само на базата на скандали ние завъртаме дяволския цикъл без изход и без решение, потискаме дори доброто, което се прави от управляващите, от една страна, а  в същото време не формираме образ на опозицията като опозиция, скандално присъстваща  в политическия живот, така че всички губят – и опозиция, и управляващи.