Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Доменико Чимароза

Няма начин, веднъж чул го, човек да не се влюби в концерта за обой на Доменико Чимароза. Да, това не е първичната музика, която, според някои митологии, е създала света, онази би трябвало да е по-сурова и нечовешка. 

Но, поне според мен, обоят тук звучи като първата музика, която човекът е сътворил, веднага щом се е огледал и е разбрал къде се намира. Такива са нещата, казва тази мелодия, сложни в простотата си, обикновени и фантастични, вдъхновяващи и плашещи - но само от теб, човеко, зависи дали ще превърнеш Съдбата си във вечно творение или ще се оставиш Съдбата да те подмята като ненужна отломка. 

Да, прекрасна е тази музика, но има малък проблем – самият Доменико Чимароза никога не е писал въпросния концерт за обой. Това, което слушаме, е дори не кавър, а нещо, което през 20 век австралийският композитор Артър Бенджамин, професор по пиано в лондонския Кралски музикален колеж, сглобява от четири сонати за чембало на Чимароза. Бенджамин ги подрежда според стандартите на нормалния концерт за обой и струнни, прави нов аранжимент, сменя темпото. Не знам защо в музиката е позволено това, все едно аз да пренапиша Илиада, както на мен ми звучи най-добре, но да я издам пак като книга на Омир. Факт е обаче - тази преработена композиция става далеч по-известна от оригиналните четири сонати на Чимароза и помага за възвеличаване на името му, доста позабравено от модерната публика. А ако все пак сте любопитни,  ето как звучи оригиналът:


Чимароза, Сонати за чембало, 1.04.38 

Същото е и с всичките четири части, които, според Артър Бенджамин, образуват концерта за обой на Доменико Чимароза.

Концерт за обой, Сицилиано, 05.04 

Това е красивото Сицилиано, третата част от концерта – а всъщност сред оригиналните композиции на маестро Чимароза, то е Соната за чембало в ла минор, Ларго:

Чимароза, Сонати за чембало, 48.27

Разбира се, номерът с прекомпозирането е просто една любопитна история, която не отнема нищо от реалните творчески достойнства на Чимароза. Инструменталните му пиеси са прекрасни и са доста по-познати на съвременната публика от онова, което го издига на най-високия музикален пиедестал в собственото му време – операта. Операта се появява в Италия през 16 век като плод на ренесансовия бум в интереса към антична Гърция. Според Якопо Пери, италианските творци мислят, че „древните гърци са пеели цели трагедии на сцената” и започват да ги имитират – драматизират митологични сюжети и ги представят в съпровод на специално написана музика. Самият Якопо Пери, познат като Зазерино, е прочут италиански музикант и певец, живял на ръба между Ренесанса и Барока, считан е за истинския баща на операта с неговата „Дафне”.

През следващите два века това изкуство се разпространява из цяла Европа – първо във Франция, а после плъзва като пожар. Но в края на 17 столетие първичните оперни форми са изчерпани и артистичните търсения раждат тъй наречената „опера сериа” или сериозна опера. Тя е тясно свързана с естетиката на поетите от Академия дел Аркадия и владее италианския и европейския оперен свят до края на 18 век. Паралелно с нея обаче, през ранния 18 век в Неапол се развива и традицията на комичната опера - опера буфа. Дотогава комични опери се пишат рядко, но след 1730 те също превземат континента. Някои от най-характерните особености на опера буфа в сравнение с опера сериа са стремежът към опростяване на сюжета и броя на персонажите, използване на по-малко сценична техника и намаляване на оркестрите, търсене на певци с повече актьорски талант, музиката е по-ориентирана да следва действието и да подчертава думите, а колкото до самото пеене – то е по-опростено, далеч от вокалната виртуозност и за постигане на комичен ефект често се използват дори диалектни или грешни думи, както и съзнателни ритмични и мелодични грешки. Това е истинската стихия на Доменико Чимароза. През втората половина на 18 век, когато изживява целия си кратък живот, той е сред всепризнатите в Европа майстори на операта изобщо и на опера буфа в частност. Написал е общо над 80 опери, от които по всички световни сцени с голям успех все още се поставя „Тайният брак”.

Чимароза, Тайният брак, 27.37 

Доменико Чимароза е роден през 1749 г. в Аверса, край Неапол, където семейството скоро се мести. Татко Чимароза е зидар, но има нещастието да падне от скеле и да се убие. Останала сама, мама Ана намира работа като перачка в манастир и малкият учи в манастирското училище. Там виждат таланта му и манастирският органист му дава първи музикални уроци. После Доменико е изпратен в една от четирите консерватории, които католическата църква поддържа в Неапол специално за обучение на сираци. Не си представяйте мизерия и нищета обаче, условията за живот в консерваторията са добри и тя дава прекрасно музикално образование. Чимароза живее там над 10 години и се занимава практически с всичко – учи контрапункт, хармония, композиция, свири на цигулка и други струнни, развива таланта си като певец и става изключителен пианист.

Докато е в консерваторията, той композира предимно църковна музика, но към края на престоя си подготвя и една опера буфа. Тя е озаглавена „Чудатостите на графа” и през сезон 1771-72 се представя с голям успех в неаполския Театро дей Фиорентини. Това му осигурява нови ангажименти. През следващите 7-8 години Чимароза пише 24 опери буфа за различни неаполитански театри, а после получава и първи ангажимент в Рим, в Театро Вале, за който написва още 8. Успешен е още от самото начало с „Италианката в Лондон”. Славата му тръгва из Италия, оперите му се поставят в Милано, Верона, Флоренция, Венеция, Торино, а в чужбина стигат до Виена, Париж, Лондон, Варшава, Лисабон и дори Санкт Петербург. През 1780 Чимароза е поканен за маестро на една от прочутите венециански консерватории за момичета, а през 87-ма Екатерина Велика го кани за придворен композитор. По пътя към Санкт Петербург, при който Чимароза обикаля половината европейски столици и среща мнозина владетели, той композира и голямата част от своите фантастични сонати за чембало.

Чимароза, Соната за чембало, 1.06.41

В Русия на Доменико Чимароза изобщо не му харесва. Въпреки че в двора той има богати и влиятелни покровители, императрица Екатерина не е най-големият му фен, политическият и икономическият климат в страната е лош, а да не говорим за студа и тъмнината, с които горещият италианец изобщо не може да свикне. Той е човек с чувство за хумор и вкус към добрия живот, а Империята не харесва хумора и луксът ѝ е оскъден. Така че след като изтича тригодишният му договор, Чимароза си грабва куфарите и се маха. Заминава за Виена, където неговият приятел, Великият херцог на Тоскана, току що е станал император под името Леополд II на Австрия. Той го назначава за капелмайстор на императорския двор на мястото на Антонио Салиери, но това не продължава дълго – Леополд умира само месец по-късно. 

Тъкмо Чимароза да започне да си търси работа с постоянна заплата, получава примамливо предложение от родния си Неапол. Той се връща там през 1793 и е назначен за органист на кралския параклис със заплата 10 дуката месечно, около 375 долара днешни пари. Те му се изплащат, дори когато той изобщо не свири на органа, а се мотае из цяла Италия и цяла Европа, за да се занимава с представянето на оперите си. Това безметежно време продължава около 6 години и свършва не по музикални, а по политически причини. През 1799 година републиканските войски на Наполеон завладяват кралство Неапол и сменят политическата система. Чимароза, кой знае защо, симпатизира на републиката и пише химн в нейна чест по текст на Луиджи Роси. Малко по-късно обаче войските на крал Фердинанд си връщат града и арестуват противниците си. Чимароза се отървава временно, като пише още един химн, този път в прослава на краля. Химнът е изпълнен публично и така композиторът е унижен, но после все пак е арестуван, подложен на изтезания и заплашен със смърт. Приятелят му Роси наистина загубва главата си, но Доменико е спасен със застъпничеството на влиятелни приятели, включително двама кардинали на високи позиции във Ватикана. 

Композиторът е изгонен завинаги от Неапол и заминава за Венеция, където получава поръчка за последната си опера – „Артемизия”. Чимароза е сам, след като са му починали три съпруги, болен е и в депресия от преживяното в затвора, така че през 1801, само на 52, си отива от рак на стомаха. Съмненията, че е отровен по поръчка на неаполския кралски двор не се потвърждават. Във Венеция му устройват пищно погребение, а 7 дни по-късно е и премиерата на последната му опера. Тя е незавършена, но скоростно дописана от друг. Венецианската публика обаче устройва голямо изпращане на своя любимец Доменико Чимароза, като поставя условие музиката да спре и завесата да падне точно на последната нота, написана от ръката на самия маестро.

Чимароза, Реквием 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Преге - предаване за света на книгите, 02 - 08 ноември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...

публикувано на 04.11.24 в 10:16

"Експресии" на Лили Кючукова в галерия "Ромфея"

В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в  чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..

публикувано на 04.11.24 в 09:32

Изложба на Мария Дипчикова в Природонаучния музей

„Сънища и реалност – магии и стихии“ е заглавието на дебютната изложба живопис на художничката Мария Дипчикова в изложбеното пространство на Регионалния природонаучен музей Пловдив, зала „Лотос“.  Експозицията съдържа картини, рисувани с акрилни и акварелни бои. Посланието на авторката е да обичаме и съхраняваме заобикалящата ни природа,..

публикувано на 04.11.24 в 09:23

10 години LUCKY Дом на киното в Пловдив

Арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното отбелязва 10 години от своето създаване с 10 специални прожекции на 10 от култовите филми, останали в паметта на зрителите. Прожекциите ще бъдат в 10 поредни дни.  Организаторите са подбрали заглавия на знакови режисьори, драматични фестивални заглавия и любими комедии, излъчвани от 2014-та..

публикувано на 04.11.24 в 06:39

В "Срещите" разговор за големите имена в изкуството

Тази събота гост на "Срещите" е ловецът на истории Георги Тошев. С него говорим си за големите имена в изкуството - Стефан Данаилов - Ламбо, Невена Коканова, Цветана Манева, Моника Белучи, Кристо... Как се чувстват творците днес - във време, в което липсва конкуренция в духа.  Бъдете с Радио Пловдив.

обновено на 02.11.24 в 09:03