Обща история може да прави само общ народ

Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Република Македония Зоран Заев ще отбележат заедно 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. За знаците  на първото съвместно честване на емблематичната за общата история на България и Македония - Александър Йорданов –  бивш посланик в Република Македония и бивш председател на Народното събрание. 

Със сигурност и на днешния ден ще търсим отговор на въпроса  как се помни историята. Точно преди 25 години на тази дата на Предела се състоя голям народен събор с  българи и македонци от двете страни на границата и тогава за първи път от половин век  като български държавник произнесох слово, което беше като гръм от ясно августовско небе. Тогава за първи път поставих въпроса за отговорността на комунистическия режим в България за престъпния му опит през 40-те и 50-те години да се смени националното и народностно самоопределение на българите от Пиринския край и те да бъдат записани като македонци. Това е голямо  политическо престъпление в нашата история, заяви Александър Йорданов.

Сега тези откровени истини вече могат да бъдат прочетени и в статии, и в учебници.

По думите на Йорданов, когато се срещат  държавниците от двете страни, е важно да знаят как да разчитат тази дата и какво точно да почитат.

На този ден въстаниците са събрани в дома на бъдещ голям български писател – Георги Томалевски. Той се намира в най-високата част на Крушево и там е провъзгласена Крушевската република, която днес отбелязваме в деня на Илинденкко-Преображенското въстание.

Независимо какво ще говорят днес българските и македонските политици,  за историята няма две мнения. Илинденско-Преображенското въстание е въстание за свободата на българщината, за свободата на българите в Македония. Така е било и така и ще остане, заяви Йорданов.

По думите му, в някои публични прояви на патриотичното съзнание днес има много тревожни знаци.

Когато говорим за патриотизъм, ние трябва да знаем, че трябва да съхраним своята българска национална памет. Илинденско-Преображенското въстание е част от българската национална памет и самите хора, които са организирали въстанието,  така и са го възприемали. Гоце Делчев днес е герой и на България, и на Македония.  Настрани оставяме въпроса за предателството на БКП, която предава костите на гоце Делчев на комунистическите власти в Скопие, които в този период на комунизма бяха изцяло антибългарски – и в писане, и в говорене, и в политика.

Най-близкият другар на Гоце Делчев и негов единствен биограф е Пейо Яворов. Е, как не се намери един писател в цяла Македония, който да напише  биографията на тази велика „македонска личност“?

Практически до 1944 г. и 1945 г, когато се формира Югославската федерация и Македония е част от нея, хората, живеещи на територията на днешна Република Македония, са се самоопределяли сами без някой да ги принуждава с родовете си, като българи от Македония. Точно тези хора са вдигали и въстанията, и са формирали четите, а България е помагала кога с оръжие, кога - с пари, кога – с образование, както е и днес.  Затова и днес българските политици, искат или не, ще трябва да произнесат израза „обща история“. Обща история обаче може да прави само общ народ, заяви Александър Йорданов.

Чуйте още от звуковия файл: