Човечеството знае много истории за фантастични военни походи, но на пръсти се броят онези, които наистина разбиват границата на реалността и докрай надуват балона на невероятното. Те са така странни, че приличат на лоша литература. И са така редки, че да се съберат две от тях в един и същи век е статистически невъзможно, а какво да кажем за 10-15 години.
Анхиета
Франсиско Писаро е роден през 70-те години на 15 век, незаконен син е на Гонсало Писаро, полковник от пехотата, и слугинята Франсиска Гонзалес. И двамата го изоставят, отгледан е от баба и дядо, но произходът му е всеизвестен. Той има доста братя по майчина и бащина линия, четирима от които стават капитани в армията му при завладяването на Перу. Като дете Писаро е свинар в родния Трухильо, провинция Екстремадура, за която се твърди, че е толкова бедна, та нейните жители и досега ядат гущери. Казват, че малкият Франсиско изкарва пари, като обучава свинете да правят номера за забавление на публиката, но сигурни данни за ранните му години няма. Знае се само, че Франсиско не учи нищо и си остава неграмотен. Много късно той научава да чете криво-ляво, а с писането никога не се справя.
Предполага се, че още като юноша Писаро воюва в Калабрия и Сицилия, а после обръща поглед на Запад, към току-що открития Нов свят. През 1492 Колумб прави път до Америка и приказките за несметни богатства очароват бедния Франсиско. Той обаче заминава за Еспаньола едва 10 години по-късно, през 1502, с новоназначения губернатор Алонсо де Охеда. На Еспаньола, където днес са Хаити и Доминиканската република, младежът се оглежда какво да прави. Фермерският живот не му е по вкуса, така че участва в различни експедиции на Охеда, а през 1513 тръгва с Васко де Балбоа, прекосява Панама и става един от първите европейци, зърнали огромния океан от другата страна на континента, наречен Mar del Sur, Южното море, а после прекръстен от Магелан на Пасифик.
Анонимен
От експедициите Франсиско Писаро добива известно състояние, но някъде през 1519 започва наистина безогледно да преследва славата и богатството. Дотогава той е известен като лоялен, надежден войник, със способности, но без големи амбиции. Но май нещо в него се отпушва и в един момент безцеремонно предава приятеля си Балбоа на Педро Давила, новия губернатор на Панама, като за услугата получава поста кмет и главен магистрат на едноименния град. Няколко години поред слуша разкази на разни авантюристи, подкрепени с повече или по-малко доказателства, за Елдорадо, златната земя, който се простира на юг. Като капак идват и вдъхновяващите истории за златото, в което се къпе братовчедът Кортес, след невъобразимия си успех в Мексико. Писаро решава да действа. Той не може да плати експедицията сам, но се събира с двама души, които инвестират пари и потенциал. Диего де Алмагро е корав войник, десетина години по-възрастен и отговаря за логистиката на операцията. Ернан де Лука е свещеник, той осигурява повечето средства и има нужното влияние във висшите кръгове. Писаро пък командва експедиционния отряд. Тримата дават дума, че ще делят всичко по равно – дума, която после е нарушена и става повод за трагични събития. Но това е после, а през 1524 те купуват два кораба и Франсиско повежда на юг 80 войници с 40 коня.
Първата експедиция е провал, заради лошите природни условия и враждебността на местните индианци - загиват много хора, без практически никакъв успех. Втората експедиция две години по-късно също минава през големи перипетии и дава жертви, но е доста по-успешна. Испанците се сдобиват със злато и сребро, платове и керамика, докарват няколко лами, които Писаро нарича „малки камили”, взимат със себе си и няколко момчета, които обучават за преводачи. Получават обаче нещо по-ценно от всичко останало – информация. В подробните разговори, които водят с добре разположените към тях жители на Тумбес, град, който е нещо като северен аванпост на империята на инките, те научават много за самата страна, за нейното управление и несметни богатства. Така че няма как да не опитат трети път.
Кабесон
Втората експедиция се връща в Панама, но там има нов губернатор, който забранява трети поход, заради многото жертви. Тогава Писаро, по съвет на падре де Лука, отива в Испания, за да представи новите земи и доказателствата за тяхното богатство пред самия крал. Карл V, който винаги има нужда от пари и никога не отказва своите 20 процента от плячката, благославя експедицията. Той дава на Писаро титлата маркиз, прави го член на ордена на Свети Яков и го назначава за губернатор, капитан- генерал и върховен магистрат на още незавоюваните територии. Писаро забира от Испания четирима от своите братя, на които да разчита в бъдещия поход и се връща в Панама, където обаче преживява сериозни търкания с Диего де Алмагро, който се счита измамен. Независимо от всичко, те подготвят третата експедиция и в началото на 1532 година потеглят срещу империята на инките.
Първата им цел е да ограбят приятелски настроения град Тумбес, но се оказва, че друг вече е свършил тази работа – градът е разрушен, а златото го няма. Испанците още не знаят, но скоро научават, че империята е разкъсвана от гражданска война между законния наследник на престола Уаскар и властолюбивия му брат Атауалпа. От Тумбес Писаро повежда по стръмните планински пътища на Перу войската си от 177 души, 62 коня, няколко леки оръдия и малко мускети, които обаче са по-неефективни от лъковете и стрелите на индианците. Този отряд трябва да се изправи срещу поне 40 000-та армия, която пази Атауалпа, докато той, след победата над Уаскар, се е оттеглил на почивка в прочутите топли бани на град Кахамарка. Писаро иска среща с инката, а той се съгласява и, нещо повече, идва на срещата невъоръжен. Защо – и досега остава загадка.
Може би Атауалпа е жертва на любопитство, съчетано с предразсъдъци. Той получава от съгледвачите си информация за испанците, но тя е невярна или фантастична. Те например му описват конете като огромни животни със сребърни крака. Но също така Атауалпа, както и всичките му поданици, е обсебен от собствения си владетелски мит – че е недосегаем. Той не си дава сметка, че на испанците изобщо не им пука за индиански митове. Така или иначе, в Кахамарка Писаро устройва на Атауалпа огромен капан, избива част от свитата му, а него самия пленява. Имперската армия, останала без върховен вожд, е парализирана, така че завоюването на столицата Куско и на цялата огромна империя после е въпрос на малко време, малко усилия и малко жертви.
Кабесон
Плененият Атауалпа предлага на Писаро откуп – да напълни един път със злато и два пъти със сребро стая с размери 7 на 4 метра до височина 2.5 м. И наистина го прави, при това събира съкровището само за 2 месеца. Различни са мненията за стойността на това чудо, но при всички случаи говорим за десетки, ако не и стотици милиони днешни долари.
Испанците приемат откупа с удоволствие, но въпреки това убиват вече непотребния Атауалпа. Осъждат го официално с безумни обвинения – че крои заговор срещу тях, нищо, че им е пленник. Или още по-смешното – че не се грижи добре за парите на империята си. След като се е погрижил да им ги даде. Присъдата е Атауалпа да бъде изгорен, но в последния момент той се покръства, така че милостивите завоеватели го удушват с гарота. От цялата работа всички войници забогатяват, а Писаро и най-приближените му забогатяват неимоверно. Заради разпределението на плячката и властовите функции обаче има нови разправии с Диего де Алмагро, стига се до военен сблъсък между самите испанци, в който Алмагро е пленен и после убит.
Три години по-късно, в новосъздадената столица Лима, синът на Алмагро със заговорници атакуват губернатора Франсиско Писаро в дома му и го пробождат многократно с мечовете си. По-късни исторически изследвания показват, че не само той, но и никой от хората, участвали в завладяването на Перу, не умира от естествена смърт и не успява да се наслади истински на завоюваното с цената на много чужда кръв богатство.
Испанска ренесансова музика
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество. Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..
Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..