Реформата във сферата на висшето образование - отново на дневен ред. Между „приоритетите“ и средствата за реализирането им, трайно зеят дефицитите – на качество, на кадри, на специалности, на стимули.
На дневен ред отново са промените в Закона за висшето образование, направени по предложение на управляващата коалиция и в съответствие с насоките, зададени от бизнеса. На този фон, според статистиката – 2/3 от фирмите в България не могат да попълнят свободните си позиции и изпитват рекорден глад за кадри за последните 8 години.
Възможността представители на бизнеса да преподават на студентите във всички случаи ще е от полза, но не това ще реши проблемите в образованието, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
По думите му, днес има повече места за студенти във ВУЗ, отколкото са кандидатите след средно образование. Няма достатъчно информация за техническото образование, както и извънкласни форми за стимулиране на младите хора да открият заложбите в себе си към природоматематическите и техническите науки така, че да ги насърчат да ги развиват отрано и да бъдат естествени кандидати за тези специалности.
В редица технически специалности сега приемат с 3 "минус", по каквито и програми да учат тези студенти, те няма да имат възможност да наваксат изтърваното през 12-те години в училище и да бъдат добри инженери.
МОН обаче има разбиране за проблема и подготвя промени, които да увеличат привлекателността на извънкласните форми по наука и техника. Важен е и обществения престиж на тези специалности и медиите и рекламата също биха могли да бъдат от полза при формирането на отношение към тези специалности.
Практиката показва, че завършилите професионални училища се реализират много по-добре от повечето завършили висше образование в хуманитарната сфера и като доходи, и като кариера. А това на входа на висшето училище не се знае, съдейки по ниския бал, с който се приемат студентите в техническите специалности в сравнение с този в икономиката, в правото, независимо че завършилите ги след това работят на много по-ниски позиции, за които не се изисква висше образование и с много по-ниски доходи от тройкаджиите, които следват технически специалности.
Ние обаче искаме не тройкаджиите, а отличниците за тези специалности. Това ще даде ръста на българската икономика, от който имаме нужда. Това ще напълни обществените фондове и ще повиши стандарта на живот в страната.
Има недостиг на всякакви квалификации в почти всички икономически дейности вече трета година. Икономиката расте с 3-4%, а потенциалът за ръст е 5-6%. Това обаче, което ни спира, е недостигът на човешки ресурси, подчерта Велев.
Повече чуйте от звуковия файл:
Ниски са добивите при зърнените култури в България заради сушата. Лоша и слаба е била годината и в Пловдивския регион при слънчогледа и маслодайните култури. Това заяви Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдивско и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обясни, че в Пловдивско добивите при..
Първите за годината - две донорски ситуации бяха реализирани този уикенд в УМБАЛ „Свети Гeорги“ в Пловдив. За 24 часа –двама пациенти в мозъчна смърт дадоха шанс за живот на седем души у нас и в чужбина. Органите отпътуваха със самолети от летище Пловдив за Унгария и Германия, а във Военно медицинска академия - София и в УМБАЛ..
Проблемът с транспорта между селата Труд и Войводиново от община „Марица“ и Пловдив ще бъде обсъден на среща в областна администрация утре. Това съобщи в интервю за радио Пловдив кметът на „Марица“ Димитър Иванов. Целта е да се постигне споразумение градските линии с номера 1 и 15 да стигат до двете села, обясни той. "Утре се събираме при..
Хирурзите от общинската болница „Св. Пантелеймон в Пловдив“ в продължение на цял месец ще извършват безплатни прегледи на пациенти със съмнения за различните видове хернии. Това съобщи в програма "Точно днес" д-р Емил Райчинов от болницата. Той припомни, че заболяваванията от херния на предната коремна стена е най-честото заболяне в..
Младите хора не са политически апатични. Според проучване на предишните парламентарни избори са гласували 45% от младежите в България. Това е доста повече от средното ниво на гласуване, което означава, че има надежда идващото поколение да е граждански и политически активно. Това коментира Александра Гайтанджиева от "Лигата на младите..