Името Северна Македония е най - малко натоварено с някаква допълнителна символика. То е само едно географско наименование. Всички други варианти имат допълнителни натоварвания, а това няма.
Така историкът и преподавател в Пловдивския университет доц. Димо Чешмеджиев коментира избора на името на западната ни съседка.
Според него политически контекст винаги може да се намери, ако се търси. По думите му обаче, главното е да се реши политическият проблем.
Доц. Чешмеджиев очерта разликите с приемането на новото име от македонска и гръцка страна.
В Македония ще приемат, тъй като там опозицията няма да успее да прокара. Аз познавам много македонци, които са македонисти всъщност - това е главно техния елит, интелектуален или какъвто щете.
Но масата от народа застава зад нормализацията на отношенията с Гърция, подчерта историкът. Той припомни, че Македония е била част от Югославия, която е имала по - свободен режим по време на социализма.
Те искат да пътуват. А изолацията на Македония не предполага нещо такова.
Доц. Чешмеджиев посочи, че в Гърция политическото разположение на силите не е много ясно.
В Гърция проблемът ще е по - голям, тъй като е в някаква степен цивилизационен, не само политически, обясни доц. Димо Чешмеджиев.
Той посочи, че в Гърция приемат теорията за античния произход на Македония по различен начин от нас.
Те приемат тая теория сериозно на масово равнище. На научно равнище това не може да стане, тъй като всички са наясно. Но на масово равнище хората приемат, че макенодският език е древномакедонски език и всъщност е гръцки език.
Дори да е илирийски, очевидно това не е езикът, на който говорят съвременните македонци, който е славянски, обясни историкът.
По думите му, в Македония и най - върлите защитници на антиквизацията или на античния им произход са наясно как стоят нещата. Щото трябва да си пълен идиот, за да смяташ, че говориш на езика на Александър Македонски.
Македония винаги е имала териториални претенции към България, припомни доц. Чешмеджиев. Той се позова на видяна от него преди години карта, на която Македония се простира до Велинград.
Чешмеджиев обясни, че претенциите на Македония към България не са можели да се реализират дори по времето на Югославия, когато зад нея е стояла една мощна федерация. Тя няма този потенциал да има към нас някакви претенции, убеден е университетският преподавател.
Според доц. Чешмеджиев Македония е изправена пред много по - голям и сериозен проблем от този с името.
Това е държава, която е на прага на разпадането си. Защото там албанският фактор, за който никой не говори, е изключително силен.
Историкът припомни, че сред по - високите дипломатически кръгове се говори, че Македония трябва да бъде разделена.
Той обясни, че една от причините Гърция да подпише това споразумение и да направи някакви отстъпки е назована от гръцкия външен министър Козиас: по - добре Северна Македония, отколкото Велика България и Велика Албания.
Не съм оптимист. Тая комисия няма да доведе до нищо. В нея има повече политици, отколкото историци.
Така доц. Димо Чешмеджиев коментира очакванията си за работата на българо-македонската група, която трябва да преговаря по изглаждането на спорните въпроси между двете страни.
Участвал съм два пъти в подобни преговори на ниво БАН. С тях се преговаря много трудно. Те никога не отстъпват, независимо каква е историческата истина, каза доц. Чешмеджиев.
Цялото интервю на Неда Велкова с доц. Димо Чешмеджиев е в звуковия файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..