Отиде си украинската режисьорка Кира Муратова – „световната легенда на Одеса“. Известната режисьорка се ражда през 1934 г. в малко бесарабско градче, днес в Молдова, баща ѝ е руснак, а майката еврейка. По време на Втората световна война вече живее в СССР. Учи във Филологическия факултет в Москва, а след това завършва Кинорежисура във ВГИК. Започва да снима в началото на 60-те, но ранните ѝ филми дълго не могат да бъдат видени, поради „формализъм и чуждопоклонничество“. През 1989 г. печели „Сребърна мечка“ в Берлин за „Астеничен синдром“ и получава световна известност.
„Тя прави дори не авторско кино, а кино на авторското своеволие, кино на авторския „тероризъм”, казва за нея кинокритичката Зара Абдулаева. А в предговора на книгата си „Муратова. Опит за киноантропология“ Михаил Ямполски обобщава: Философията на Муратова има описателен, а не декларативен характер. Тя потвърждава, че „пряката функция на изкуството е да отразява“, а не да поставя въпроси. За един от най-дълбоките си филми например Муратова заявява, че не вижда в него „въпроси и проблеми, защото проблемите са нещо, което има някакво разрешаване, отговор. Струва ми се, че тук става дума за необратими неща, които нямат разрешаване. Имам професия, превърнала се в моето щастие – да отразявам. И получавам от нея удоволствие, защото ми се струва, че създавам някакво огледало, което отразява света или моя мироглед.“