Това е най-светлият ден в годината може би за нас, българите, защото го свързваме със словото и със светлината. И тъй като наистина светът, животът, човеците са започнали в Словото, вероятно и ние имаме усещането, че сме част от тази митология. А какво е личното ми усещане за празника - малко раздвоено, защото едновременно чествайки митологиите на словото, се замисляме и върху фактологиите на делника и този сблъсък понякога не е особено радостен., заяви проф. Валери Стефанов – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
В дигиталната среда днес се говорят различни езици – красиви, грозни, цинични, пропаднали. За съжаление, това е Вавилонията – съвременните електронни средства ни дават възможност да попаднем още по-драматично там и да понесем звученето на всички езици. Не можем да живеем само във Възвишеното.
Вероятно обаче бихме искали да го правим и въпросът за начина се свежда до възпитанието – да се ориентираш за онази мяра, която ти дава възможност да избереш словесните пространства, в които ти самия да пребиваваш. Да, словото е ранимо и човекът е раним. А грозното слово безспорно ни наранява.
Има различни реакции към словесната Вавилония, за която си говорим. От една страна е максималното опростяване на езика и свеждането му донякакви реплики – пароли, с които се общува в определени младежки колективи и там се използва семплия език. И от друга страна - да се отива към усложняване, към някаква хиперкоректност, която също не е нещо нормално. Все по-трудно днес можем да се съпротивляваме на това, което идва като международна лексика, като терминологични пластове и това пък е усърдието на литературата – да създава такива красиви словесни светове, които да са притегателни за младите хора и те да поискат да се приютят в тях.
Човек е хубаво да общува, защото четенето е много специфична интелектуална дейност. Модерният човек се е развил с практиките на четенето, защото, да не забравяме, че индивидуалното четене е късно придобито човешко умение и ако не опазим това умение, развиващо интелектуалните ни способности, занемаряването на човека е неизбежно. Четенето прави човека интелектуално гъвкав.
Елитите трябва да имат отговорността, че тяхното слово оказва моделиращо въздействие върху средата и най-вече - върху младите хора. И понеже говорим, че словото е възвишено и как ще вървим с него към бъдещето, не можем само със словото на омразата да вървим към бъдещето. Ето, това е размисъл, който трябва да предизвикат съвременните употреби. Давам и конкретен пример от заглавие: „Президентът е подгряваща група на премиера“, изказано от български политик. Това е пример за антропологичия срив на говоренето и хора, които са отговорни за публичното слово, трябва да пазят авторитета му и авторитета на институциите.
Българският учител би трябвало да бъде оставен на своето вдъхновение. А българското образование винаги се е нуждаело от вдъхновение. Не е вярно, че децата днес не четат, има прекрасни деца и български учители, които прекрасно работят с тях. За съжаление, немалка част ще поемат пътя към чуждите университети и колко от тях ще се завърнат, това вече е друг въпрос.....
Чуйте повече от звуковия файл:
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..