Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Книгата остава най-достъпният досег на българина с изкуството

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната. След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика.

Макар и често да се говори за „криза в четенето“, книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо  2014г., а почти всеки втори (46%)  е купил книга -  покачване с от 9%  спрямо 2014.

От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.

Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаването и разнообразяването на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, които по-лесно фокусират интереса на определени публики; увеличаването, макар и вероятно все още недостатъчно, на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.

Въпреки характерния за съвременния свят чест сблъсък между разум и суеверие, между прагматизъм и анахронизъм, българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.

За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата „прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират  романтичното определение „слънце“ от химна на Ст. Михайловски „Върви народе възродени“. За едва 9 на сто научните открития са преди всичко „риск“. Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от „безпаричие“. 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в образа на науката да не е доминиращ, най-голямата опасност от неговото налагане би била емиграцията на млади хора към чужди изследователски центрове, или изобщо отказът им да се  занимават с научна дейност.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Медицината е най-желана специалност в МУ-Пловдив

Ръст на кандидат-студентите за Медицински университет – Пловдив – това показват данните от подадените документи за участие в кампанията за прием. 1950 е общият брой на кандидатите, като миналата година те са били 1740, посочи зам.-ректорът по учебна дейност проф. д-р Веселина Горанова. Превес отново имат жените – 1480, а мъжете са 470...

обновено на 27.06.24 в 16:34

Медийни уроци за 7 клас преди лятната ваканция

Директорът на Радио Пловдив Чавдар Каришев приветства децата и разказа за мисията на радиото. Нашето радио е първото, което звучи онлайн, още от 1998 г.  Децата ни днес са потопени в интернет и за тях  често е трудно, как да преценят кое е истина и кое лъжа. Но, в училище "Алеко", както е известно в Пловдив имат свое радио, където..

публикувано на 27.06.24 в 12:03

Най-логично е Румен Радев да връчи третия мандат на БСП

Позициите на парламентарно представените партии по време на консултациите при президента Румен Радев може да дадат предимства или да доведат до загуби, в зависимост от резултата на парламентарния процес. В момента никой не може еднозначно да определи какво ще се случи в парламента, тъй като това ще бъде резултат от сблъсъка на всички тези..

публикувано на 27.06.24 в 11:35

Има трикове, които да заобиколят тавана на надценката за хляба

Няма опасност масовият хляб да изчезне от пазара с въвеждането на 15% таван на надценката за трите най-масови печива – бял, типов и Добруджа. Това коментира Димитър Йолтов, управител на пекарна в Пловдив. Той добави още, че по-скоро ще се прибегне до трикове с цел да се заобиколи мярката, а това ще отвори вратите за голяма спекула. Един от..

публикувано на 27.06.24 в 11:20

Политиците ни спънаха за еврозоната, повишиха инфлацията

Инфлацията в България, заради която не изпълнихме всички 4 критерия за влизане в еврозоната, е изцяло политическа. Политиците са виновни за повишаването й. Те просто не искаха да сменим валутата в началото на 2025 г. Това коментира икономическият анализатор Светозар Гледачев по повод конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ за изпълнение условията..

публикувано на 27.06.24 в 10:25