Днес в центъра на Европейска нощ на музеите в Смолян ще бъде регионалния исторически музей „Стою Шишков“.
Проявите започват в 18 часа с откриването на няколко временни изложби, прожекции на документални филми и танцов концерт спектакъл. Час по-късно в една от залите на Музея ще бъде представена пред смолянската публика реставрираната картина на художника Анастас Стайков „Родопска сватба“.
Автентичният шедьовър изобразява сватба между християнин и мюнсюлманка, има интересна съдба и носи тежка слава на автора си – първия смолянски художник Атанас Стайков.
„Родопска сватба“ е монументално платно, работено от Анастас Стайков няколко години, но е завършено през 1957 г. Размерите му са 4 на 2,50 м. Върху платното са запечатани 80 фигури в паметния семеен ритуал на влюбени от две вероизповедания.
В многофигурната композиция освен художествена, според специалистите, има и историческа стойност, защото слага печат върху живота на талантливия художник до края на дните му. Художникът е обвинен от съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма.
Въпреки одобрението на публиката при представянето на картината през 1958 г. в Пловдив и 35-те хиляди души, които я посещават, критиката и отхвърля от верните на партията изкуствоведи, художникът е наречен „ретрограден“, още повече че през 30-те години е живял в Париж, което бележи и отношението към творчеството му.
„Родопска сватба“ оставя белег в живота на художника. Скандалът с картината обаче не е заради младоженците от двете вероизповедания в центъра на гигантското платно от 8 квадратни метра. Соцкритиците я определят като твърде реалистична, а стилът е отхвърлен след 9 септември 1944 г. като буржоазен и неотговарящ на партийната линия.
Тогава единствен Владимир Димитров-Майстора подкрепя родопския творец и заявява, че платното е истинска българска картина, истинска българска живопис. Думите му били подминати, а Стайков оставя четките и спира да рисува цели 15 години, а след това започва да рисува в съвсем друг стил.
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
Ясно
Разкъсана облачност