Република Горна Македония е най-очаквано за новото име

Лидерите обявиха приоритетите, медиите отразиха заявеното, остава по-сложното - реформите.

Декларацията след срещата ЕС-Западни Балкани препотвърждава неотменяне на европейската перспектива на всички държави от региона, но с изричното условие за реформи. 

Те трябва да са в сферата на върховенство на закона и активна борба срещу корупцията и организираната престъпност.

Как от Македония разчитат срещата - говорим с журналиста Владимир Перев. От него и коментар за името на Македония, което в следващите дни трябва да се обсъди в двете съседни държави. 

Владимир Перев: Най-важното е да се каже, че изминалите 27 години от провъзгласяването на независима република Македония и когато същевременно и при вас, и при нас се промени политическата система, единственото нещо, което беше в развитие, това беше организираната престъпност. И единственото нещо, което стоеше и се връщаше назад  в някакви тъмни и мрачни времена беше нетранспрентната на правосъдната система и нейното несъществуване. Тези две неща, които са стриктно посочени в декларацията, които важат за всички държави  на Западните Балкани, а се отнасят и за някои държави от източноевропейския блок, тук става дума и за България, и за Румъния, и така все неща, които са констатирани като ситуация, в която се намираме и от която много трудно можем да излезем. И тук аз виждам от една страна добрите думи и искрени желания на Европейския съюз да направи нещо за Западните Балкани и от друга страна невъзможността на елитите на Западните Балкани, говорим за посттитовското  време за отговоря на демократичните предизвикателства на Европа.

За името на Македония, не зная какво да кажа и как да прикрия своя гняв и разочарование от глупостта на изказаната идея. Македония има два Илиндена, поне така официално говори в своята история. Единият Илинден е, когато се конституира с декрет македонската нация и македонския език – това е на 2 август 1944 г. , когато Македония влиза в Югославската федерация. Вторият Илинден е просъветски, коминтерновски, сърбомански и в своята дълбока същност той е антибългарски. Ако някой иска тази идентичност на втория Илинден да бъде името на Македония, то тогава да се говори за коминтерновска Македония и се говори за една антибългарска Македония. Защо тогава македонците недоволстват като им се каже, че сме коминтерновска държава. Но има още един Илинден, това е 1903 г. Този Илинден говори за нещо съвсем друго – този Илинден е за един въстанал български народ, който иска да живее в една държава заедно със своите братя етнически, езикови и политически, към които принадлежи. Това е един демократичен, един български Илинден. За кой Илинден става дума? Аз мисля, че това е подметнато  някъде в македонското съзнание или някой друг, който иска последните въздишки на съветската империя  да ги остави като наследство в Македония. Но всеки разумен македонец , който дър на демократичните ценности на Европейския съюз  трябва да откаже такава дефиниция – тя е неясна, мъглява и по своята същност е македонистична и националистична.

Внимателно следя посещението на Тереза Мей, това беше като едно състезание:  летището – правителството – конференцията, среща за 15 секунди с лидера на опозицията. Тереза Мей дойде за да направи две неща според мене и според онова, което казват аналитиците. Първото нещо е да изкаже на Македония официално благодарност, че по случая Скрипъл изгони един руски дипломат. Това го направи Македония, което да кажем не го направи България, защото в България русофилството е част от традициите, при нас всеки, който държи на  себе си като интелектуалец е антируски ориентиран. Това е първото нещо. Второто нещо е, дойде да си направи биография и да подобри своето сиви пред английското общество да каже, че може да води  някаква политика и малко, малко да помогне на гръцките позиции в Македония. Всъщност, това приличаше като говор на човек с биполярни нарушения. От една страна, тя излиза от ЕС като казва, че европейците са онези, които харчат неразумно, че имат огромна администрация, от драга страна идва нас да ни  убеждава, че тя ще ни помогне да влезем в ЕС. Това е, когато човек се прави на англичанин, та макар и да е англичанин.

За името на Македония – задължително е да се водят сериозни разговори. Не е възможно да се махне с ръка и да се каже е, ние вече преговаряме. Това време е минало. До сега разговорите бяха сериозни и ще се стигне до най-сериозни разговори и проблемът с името ще приключи бързо през следващите няколко месеца. Искам да кажа една еретична мисъл, която повтарям пред моите македонски колеги и която не е добре приета, но аз съм длъжен да си кажа мнението – аз мисля, че ще бъде решено всичко онова, което иска и желае Гърция. Ще се изпълни желанието на Гърция до последната йота. Ще видим дали ще е само това, какъв ще бъде езика, каква ще бъде картинката,  много проблеми произлизат от простото решение. Македония не може да се противопостави на гръцките желания, защото това са желания не само на Европа и Америка, които стоят зад Гърция, това е донякъде и желанието на Русия, която помага на Ципрас като на руски комсомолец, да дойде в Македония в една позиция, в която тя ще има минорна позиция на Балканите, в смисъл да не се обвързва с България, да бъде зависима от Сърбия, да бъдат готови за нова война с албанците. Това е руската политика на Балканите като мислят, че чрез една нестабилна Македония, което не е реалистично, ще могат да задържат своето влияние на Балканите. 

Най-вероятно името ще остане Република Горна Македония.