С изложба и работилници в Пловдив започва проектът „Математическата сърцевина на изкуството“. В първата изложба „Математически чудовища“ авторът насочва вниманието на публиката към структурата на изображенията. Целта е съпътстващите работилници по забавен начин да разкрият математическите модели, които стоят зад тях.
Изложбата всъщност е първата от една серия изложби, които имат за цел да изследват връзката между математиката и изкуството, две сравнително противоположни области поне по най-общо схващане, но се оказа, че те са много тясно свързани и особено в съвремието с развитието на компютрите, на изчислителната техника. Това е тема, която е все по-актуална и компютърната графика навлиза доста в ежедневието ни, през 3-D анимацията, във филмите, в киното. Така че аз съм си поставил за цел да направя един мост между двете теми, математика и изкуство като покажа някои области, които имат и от двете по малко. Първата такава област е темата за фракталите – това са едни математически структури, които в началото са били по-скоро като някакви особени куриози. Сред математиците са били известни като чудовища, леко подигравателно са ги наричали, с което са искали да покажат, че са много сложни и тромави структури, които от друга страна за математиката сякаш нямат особен смисъл, но това е, когато математиците не са разполагали с компютри.
Ако се върнем в 18-ти век тогава някои хора са успявали да налучкат, т. е. да усетят, че съществуват такива устройства, които имат много особени свойства. Може би човек трябва да ги види с очите си, за да разбере това, което казвам, но на пръв поглед те са много странни и за да успее човек да ги осъзнае, да ги възприеме по някакъв начин понякога е необходимо да се направят много изчисления. И точно това е всъщност, което спряло математиците преди изчислителната ера, преди бума на компютрите да успеят всъщност да разберат по-подробно какво представляват тези неща.
С помощта на компютър, той върши трудната работа – прави хиляди, милиони изчисления, благодарение на това ние успяваме да ги видим тези чудовища в пълната им красота и всъщност по този начин бихме могли да се насладим на нещо, което от една страна е абсолютно чиста математика, т. е. всички изображения, които ще видят посетителите на изложбата са изцяло генерирани благодарение на някаква формула. В общия случа формулата е много проста, много елементарна, в нея няма нищо кой знае колко сложно, но от друга страна тя трябва да се прилага милиони пъти и всъщност това е особеното, но сега един съвременен компютър се справя в рамките на няколко минути с една такава задача. Всъщност, в момента, в който тези фрактали започват да се изрисуват благодарение на компютрите, се оказва, че по форма някои от тях много напомнят природни неща като например броколи или пукнатините в суха пръст, и други подобни структури. Това навежда на мисълта, че природата по някакъв начин е стигнала и еволюцията на живите организми също по някакъв начин е стигнала до тази идея за фрактал, защото се оказва много устойчива и благодарение на това ако се вгледаме в много неща, може би, най-красивият пример е „Броколи Руманеску”, вглеждайки се в него всяка една част всъщност прилича на тялото и изглежда като една такава завъртяна спирала от по-малки розички.
Този проект е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. В тази връзка ние сме потърсили партньорство с Математическата гимназия, като целта да стигнем и до ученици, дори и до туденти, до по-млади хора, да ги запознаем с тези теми и се надяваме на някакво бъдещо партньорство и в последващите две – три изложби да се включат техни неща.
Тук е моментът да кажа, че ще направим и няколко уъркшопа. В Математическата гимназия като той ще бъде малко повече компютърно ориентиран.
Интервюто с Христо Петров е в звуковия файл.
Регионалният исторически музей в Пазарджик спечели финансиране от министерство на културата за реставрация на „Геновата“ къща, която е паметник на културата. 300 000 лева е финансовата подкрепа за ремонт на покрива, консервация и реставрация по фасадите и на интериора. Сградата е построена през 1880 г. и е типичен представител на градската..
Експозицията включва живописни творби, в които вибрацията на форма и цвят е проекция на личното пространство на авторката. Инспирирана от конкретна натура, тя превръща пространството в платната в почти абстрактно, наситено с емоция, крайно лична. Следата от четката носи импулса на впечатлението, създава своеобразен свят, в който водещ е..
„Доказано“ е надсловът на изложбата – скулптура и живопис на Димитър Рашков в галерия „Възраждане“ Експозицията, която е по повод 70-годишнината на автора, провокира зрителя да се забавлява и усмихва, проследявайки карнавалния парад на Рашковите дебеланковци и дебелани, а маслените платна са голямата изненада, която художникът поднася..
Десет изявени художници, свързани с Пловдив, участват в изложбата „5,6,7“, която събира юбиляри в съвместна експозиция в галерия „Капана“ на Градска художествена галерия. Куратор на изложбата, която се осъществява под егидата на Дружеството на пловдивските художници и се финансира от Община Пловдив, е художникът Костадин Отонов. Сред..
Среща разговор с д-р Петър Величков за „Непознатият поет Трифон Кунев“ представят издателство „Библиотека България“, Литературен салон "Spirit&Spirit" и клуб „Петното на Роршах“. В „Непознатият поет Трифон Кунев“ той хвърля светлина върху интересната личност на големия български поет и общественик, разчитайки писмата му до неговата любима -..