Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Открива се изложба на българи учили в лицея "Галатасарай"

| обновено на 12.05.18 в 08:39

Изследователски център "Тракарт" ще открие фотоизложба "Бележити българи, обучавани в лицея "Галатасарай" в криптата на желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул. Експозицията включва 36 постера с фотоси и документална информация на български възрожденски личности, учили в престижния султански лицей "Галатасарай" в периода 1872-1913 година. Това съобщиха от пресцентъра на "Тракарт". 


Официалното откриване на фотоизложбата ще се състои днес от 11.00 часа и е посветена на Деня на Светите братя Кирил и Методий - 11 май и по повод 150-та годишнина от откриване на лицея "Галатасарай" в Истанбул. 
По данни на Изследователския център в лицея са учили видни българи, сред които Стефан Стамболов, Константин Величков, Тодор Каблешков, Михаил Савов, ген. Вълко Велчев, Стоян Михайловски, Антон Франгя, Никола Вълкович Чалъков, Симеон Радев, Георги Измирлиев. Идеята за настоящия проект възниква в архивите на университета при събиране на данни по повод годишнината на учебното заведение, която се чества тази година. 

От архивните документи става известно, че едни от първите ученици на лицея "Галатасарай" са българи от Пловдив и околностите му. По-късно се откриват данни и за ученици от всички краища на България, като списъкът включва български възрожденски деятели - държавници, дипломати, писатели, преводачи, хора на изкуствата и науките. Много от училите и дипломирани българи в престижното учебно заведение са известни личности от българската история. За голяма част от тях съществува подробна информация, а за други предстои да се събира, отбелязаха от изследователския център. 

Първата кратка информация за българските ученици в лицея "Галатасарай" дава юбилейната книга, издадена през 1918 г. по случай 50-та му годишнина. Малко известен е фактът, че първият футболен отбор "Галатасарай" е сформиран от българина Благой Балъкчиев през 1905 г./ученик по това време в лицея/ и е съставен изцяло от българи. Футболистите от ФК "Галатасарай" след дипломирането си основават в София първия български футболен клуб "ФК 13", който е предшественик на футболен клуб "Левски", разказват от "Тракарт". 

Настоящото изследване спомага за утвърждаване на междусъседските социални и културни отношения между България и Турция, дава възможност за обмен на добри практики, посочват от изследователския център. Идеята за проекта "Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай" е на Изедин Чалишлар, преподавател в Университет "Галатасарай" и на Жорж Трак, създател на "Тракарт". 

Училището "Галатасарай" е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид Втори, с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната религия и произход. Това е второто най-старо средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет, създаден през 1453 г. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в Галата или Ендерун. Разположен е в квартал Галата на истанбулския район Бейоглу, на северния бряг на Златния Рог, в близост до средновековна генуезка крепост.

Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи, българи, гърци, арменци. Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците на "Галатасарай" стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си - България, Сърбия и Гърция. 

С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на "GalatasarayLisesi". През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея. 
В зона „Култура“ гостува художникът Жорж Трак. Той разказа за първия етап на проекта „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Галерия "Димитър Георгиев" отбелязва 3 март с концерт

Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..

публикувано на 03.03.25 в 11:02

Безценни факти от историята се съхраняват в НБ "Иван Вазов"

В програма "Точно днес"  на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме   за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията.  Димитър Минев каза: В онзи..

публикувано на 03.03.25 в 10:38

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11