"Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи“ - изложба за тях от образци на славянската ръкописна колекция на Народна библиотека „Иван Вазов“ е представена във финландската столица Хелзинки.
Директорът на библиотеката Димитър Минев: Тази изложба беше част от културния календар на българското европредседателство и да започнем може би с това, че в Светото писание е написано
„В началото бе словото.” Ние, всички цивилизовани хора, знаем, че благодарение на словото цивилизацията се е развивала толкова дълго време и знаем, че без писменост това слово е мъртво. Писмеността е нещото, което отразява словото. Ние имаме привилегията да сме дали писменост, която и в момента се използва от една пета от територията на света. Една малка България е дала писменост, която и в момента се използва от над 300 милиона души. Това беше идеята да представим част от колекциите, които имаме от писмените средища по българските земи през Средновековието, които точно са развивали и обогатявали писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Конкретният повод е 100 г. от подписването на дипломатически отношения между България и Финландия. Изложбата е в публичната библиотека на Хелзинки, градската библиотека, една от големите там. Направена е по изключително интересен начин, на английски език, с най-добрите образци на тези писмени средища на старобългарски език.
Образците, които показваме са представители на петте от най-добрите, най-силно развити по онова време школи в Южна България. Това са Кукленската школа, която пак е свързана с Кукленския манастир, Бачковския манастир преди това, където се развива много сериозно писмено средище, Котленскат школа, Рилската писарска школа, Етрополската школа, Карловско-Аджарската школа. Всички те са много сериозни школи. Оригиналите на тези документи, които ние показваме, са в библиотеката и представени с най-добрите си качества в тези направления. Това е много интересно, защото всеки един препис оттогава е бил нещо като произведение на изкуството. Тогава са го правили тези писмени труженици, с огромна отговорност, с много старание, всеки от тях е влагал нещо от себе си и те наистина са станали като образци на културното наследство от онова време.
Изложбата ще бъде в Хелизинки един месец, а след това ще бъде представена и в Естония.
Цялото интервю с Димитър Минев е в звуковия файл
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..
Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов” за 2025 г. От издателство "Жанет 45" съобщиха, че на днешния ден, 28-ми февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяват излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно