Ще успеем ли да се преборим с пластмасовите отпадъци?

Ще се промени ли европейското законодателство за намаляване на пластмасите, които все по-застрашително затрупват нас и земята.Европейската комисия ще предложи в края на май промяна на законодателството.

 Денита Заричинова от екологично сдружение „ За земята “ екип нулеви отпадъци: Миналата седмица бях в Загреб соще над 30 организации от Европа, които работят по темата за пластмасовото замърсяване. Беше наистина вдъхновяваща среща, наистина да видиш едни страхотни хора, които наистина променят Европа към нещо по-добро.Най-важното е, че следващите месеци ще бъдат много динамични и се очаква промяна. 

В европейското законодателство от май месец до октомври ще могат да се правят коментари, да се четат новите предложения на Европейската комисия за намаляване на пластмасата за еднократна употреба и вече октомври месец очакваме крайното ново законодателство, което се надяваме да навлезе най-бързо в страните членки. 

Това, което звучи най-обнадеждаващо за нас и очакваме в новото законодателство е пълната забрана на няколко продукта, които са т. н. най-бърза пластмаса, т. е. тази, която наистина използваме за няколко минути, а след това тя седи вечно в природата – става дума за пластмасовите чинийки, чаши, сламки и прибори, освен това и за нещо, за което не сме се замисляли толкова, но става въпрос и за балоните – много голям замърсител, също се говори за тях, че ще бъдат забранени. Има очакването за пълна забрана и всяка една от организациите, които бяха там ще участва в тези преговори. Ние също ще държим България да има  една силна позиция по тази тема.

Разграждането на пластмасата никога не е пълно и  са необходими минимум 400 г., за да има все пак някакъв процес на разграждане.

Очаква се в новото законодателство да има по-силни мерки и срещу микропластмасата, която се използва и в козметични материали и не само, да има по-добра информация и към потребителите, по-голяма отговорност към производителите. Също така депозитните системи. Това, което вече го има в някои страни е да има стойност на пластмасовите бутилки и те да могат да бъдат връщани и това да бъде част от законодателството.

Разбира се, очакваме и крайния вариант на стратегията за пластмасата, която е дългосрочна и всеобхватна, но за нас по-важно е законодателството, защото това ще бъдат бързите промени, които в момента с изключително наложителни. През лятото правихме анализи за Черно море и се оказва, че то е едно от най-замърсените морета тъкмо с микропластмаса, така че ние трябва да имаме силна позиция и не само организациите като нас, но и всеки един гражданин трябва да изисква от държавата да се включи в тези промени и те да станат възможно най-бързо.

Всеки от нас много би внимавал как точно, колко ще си купи от пластмасовите  чинийки и прибори и къде ще ги изхвърли след това, въпреки че за рециклиране според последните данни отиват много малко, може би някъде около 9 %, което също говори колко безотговорно се отнасяме към този проблем.

Това, което виждаме за замърсяването на Черно море с микропластмаса е, че е най-вече от реките, разбира се от Дунав, самото Черно море е почти затворено море и каквото се изхвърли, остава там.

Много лоши са прогнозите в тази насока. Пак според последните информации до 2050 г. в световния океан ще има толкова много отпадъци от пластмаса, колкото и риба. А 2050 г. не е толкова далеч.

 Ще се пребори ли европейското законодателство с индустрията в тази област, след като приблизителната стойност на  пластмасовата продукция за една година  в световен план е  125 милиарда долара. 

Цялото интервю с Денита Заричинова е в звуковия файл.