В месеца, в който честваме народните будители, и във време на непрекъснати образователни реформи – срещаме ви с две млади учителки, които работят с ученици от ромски произход.
Трудното начало
И двете признават, че първоначално са изпаднали в шок.
Това беше първото предложено ми училище по програмата "Заедно в час", съгласих се. В началото беше шок, защото не знаех какво е училището и с какви трудности ще се сблъскам. Две години по-късно съм тук. И ми харесва, обяснява Хулия Стоянова, която е възпитател в занималнята на второкласниците. Тя е само на 27 години, завършила е английска филология, има следдипломна квалификация по начална педагогика, сега учи магистратура.
Най-голямото предизвикателство за Хулия се оказва факта, че децата не са знаели български език в началото. Много трудна беше комуникацията с тях. Имаше само едно дете, което ме разбираше и то ми беше преводач. Наложи се да започнем от изучаването на съвсем прости изрази и фрази. Но те много бързо свикнаха, много бързо започнахме да си общуваме. Децата идваха с желание. Видяха, че на някой им пука за тях. Те са като всички останали деца – искат внимание и грижа. И нямам проблем с присъствието им в часовете, коментира Хулия Стоянова.
Трудни са и първите дни за Христина Танева, класен ръководител на трети клас. Разговорът ни започва с усмивка, с доверие и с нещо повече – с абсолютната вяра, че ромските деца имат бъдеще и то е в училище. Христина Танева е завършила философия, не си е представяла, че ще попадне в основно училище, но това се случва чрез програмата „Заедно в час“. За мен беше шок. Но не от факта, че ще бъда в това училище, а от факта, че от философ - се превърнах в начален учител. Оказа се, че ще бъда класен ръководител на едни дечица от втори клас, които не знаят нищо за мен, а и аз не знам нищо за тях. Това е голяма отговорност. Защото началните учители градят основите на любовта към ученето, но и също така е и пример за учениците, разказа Христина.
Въпреки това – младата учителка приема предизвикателството. И го използва за да развива качествата си, да преодолява слабостите си и да направи обучението интересен процес.
Успехите на учениците - най-важната мисия
Днес Хулия и Христина не съжаляват, че са започнали работа в Основно училище „Пенчо Славейков“. И двете остават там. Нищо, че двугодишните договори по програма „Заедно в час“ изтичат след няколко месеца. Мечтите им не са свързани с намиране на място в така наречените елитни гимназии. Смятат, че в „Пенчо Славейков“ са на своето място. И се радват на всеки успех на своите ученици.
Защо да го правя? Нямам достатъчно добър мотив да искам да се преместя в елитна гимназия. Тук виждам, че децата имат нужда от мен. Виждам, че успявам да им помогна да стават по-добри, успявам да запаля техния интерес към учебния процес. И ги обичам..., признава Христина.
А успехите на двете млади учителки следват един след друг – децата вече не само четат и пишат на български, но го правят и с желание. Нещо повече - надпреварват се да четат приказките, които любимите учителки им дават. А основната мечта на момичетата е да станат учителки.
Победите се случват малко бавно, но децата от самото начало до този момент имат такова развитие, такъв напредък, че на 90 % четат и пишат. Децата започнаха да мечтаят. Сега те знаят каква професия искат да имат, какво трябва да направят, искат да отидат на различни места. И любовта в очите им – те са признателни, те ми се доверяват, вярват ми. И това, че съм тук, а не в някое елитно училище - по никакъв начин не ме кара да се чувствам по-малко ценна като учител. Напротив. Мисля, че съм нужна тук и сега на тези деца, коментира Хулия Стоянова.
Ако имам възможност да кажа нещо на образователния министър, то е следното - да хванем една група деца и да се опитаме да ги интегрираме към нашите разбирания, към нашите стандарти - не би било толкова полезно. Но можем да се опитаме да приобщим образованието към техните нужди, тоест - този процес да не е едностранен, а всъщност да е и в двете посоки. Да вземем най-полезното и доброто от природата и възгледите на този етнос - и да видим какво можем да направи, което да е по-добро за тях, коментира Христина Танева.
Интервютата с Хулия Стоянова, Христина Танева и анкетата с учениците им можете да чуете в звуковия файл.От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..
До следващата седмица трябва да се направят оценките за това кои клиенти ще бъдат компенсирани с предвидените от държавата средства за липсата на ток в периода от 21 до 31 декември миналата година, каза Петър Костадинов от пресекипа на ЕВН. Той припомни, че тук става дума за извънредните компенсации от общо около 2,2 милиона лева за цялата..