Великите европейци - Вернер фон Браун, първа част

Вернер фон Браун цял живот следва мечтата си. Обикновено смятаме, че това е добро, доколкото е една от пътеките за постигане на щастие.

Вернер Магнус Максимилиан Фрайхер фон Браун е роден през 1912 г. във Вирзитц, семейното имение в Източна Прусия. Това Фрайхер всъщност не е част от името му, а титла от немската благородническа система, еквивалентна на „барон”.  Един от прадедите му я получава през 1699 за военни заслуги, друг роднина през 1900 година въвежда в немската армия картечницата – изобщо, фамилията е на „ти” с войната и военните въпроси. Семейният герб е щит, шлем и наметало в червено и сребристо, доминирани от три риби и две щраусови пера между тях. Бащата на Вернер – Магнус, е известен консервативен политик. В различни периоди той е съветник и заместник на райхсканцлера, шеф на правителството на провинция Източна Прусия, директор на Райхсбанк, министър на продоволствието и земеделието във Ваймарската република. В жилите на майка му, Ема, тече кръв от четири европейски кралски фамилии. По тази линия космическият инженер Вернер фон Браун е наследник на средновековните крале Филип III на Франция,  Валдемар I на Дания, Робърт III на Шотландия и Едуард III на Англия. Нищо чудно, че в началното училище той се държи съвсем по кралски и се занимава само с онова, което наистина го интересува, така че се представя доста зле, особено по физика и математика. На 12 Вернер прави първия си експеримент с ракети. Той окичва една пазарска количка с 6 от най-големите ракети-фойерверки, които намира и пали фитилите. Опитът е перфектен – количката излита в небето, обгърната от искри, шум и дим, като предизвиква стрес и възторзи сред събралата се тълпа. „Полицията, която закъсня за началото на представлението, но дойде тъкмо навреме за грандиозния финал, не го оцени, арестува ме и не ме пусна, докато баща ми дойде да ме прибере” – пише по-късно в мемоарите си Вернер фон Браун.

Вернер е много музикален, свири на цигулка и пиано, учи при Хиндемит и се готви за композитор. Но бъдещето решава друго. Фон Браунови са лутерани. За конфирмацията майка му, вместо първите дълги панталони и часовник, му подарява телескоп. Вернер поглежда през него и разбира, че цял живот ще остане взрян в небето. Ето как описва този момент в автобиографията си: „Това беше цел, на която наистина можеш да посветиш живота си! Не само да наблюдаваш планетите в телескопа, но и сам да се промъкваш през Вселената, докато изследваш тайнствени светове”. Мечтата му не е по детски абстрактна, а по немски конкретна, тя включва не просто полет в Космоса, но кацане първо на Луната, после и на Марс. Годината е 1925, а идеята за ракети, чрез които това да стане, е твърде сурова. Да, китайците са изобретили ракетите, но за забавление. Според една история Ван Ху изчезва в небесата, седнал на стол, задвижен от 47 ракети, но това е мит, а в реалността не става. По света има шепа ентусиасти, които работят по темата, но опитите им са съвсем първични. В Германия интересът към ракетните технологии се развива едва ли не по принуда - Версайският договор ограничава строежа на самолети, но мълчи за ракетите и немските инженери се насочват към тях. Фон Браун се запалва през 1925, когато взима книгата на Херман Оберт „Ракети за междупланетни пространства”, отваря я с нетърпение и не разбира нито дума. После се хваща здраво да учи математика и физика, остъпва във Висшата техническа школа в Берлин, запознава се със самия Оберт и става третият член на току-що създаденото Германско общество за космически пътешествия.

„Херман Оберт бе първият, който, като мислеше за създаването на космически кораби, взе в ръка логаритмичната линия и представи математически обосновани идеи и конструкции. За мен той е не просто пътеводна звезда, но му дължа и първите си контакти с теоретическите и практически въпроси на ракетостроенето и космическите полети” – пише фон Браун. Малката студентска група експериментира с ракети с течно гориво и никой не се учудва, когато един ден на трънестото поле край Берлин, което ползват за полигон, идва група военни да видят опитите. Сред тях е капитан Валтер Дорнбергер, ръководител на ракетните изследвания на Райхсвера. Той привлича младия фон Браун като стипендиант и му осигурява средства, за да учи в Цюрих и да направи докторската си дисертация по физика, по-голямата част от която е засекретена. Хитлер вече е на власт и ракетните проучвания на частни лица са забранени, възможни са единствено за армията. Вернер фон Браун е млад, здрав и рус красавец, истински ариец, както се казва тогава. Той харесва трескавия нощен живот в Берлин и девойките, които предпочита по две, а те му отвръщат със същото и го прегръщат в комплект. 22-годишният доктор по физика вече е цивилен служител на армията, но той няма проблем с това, не го чувства като принуда, а като стъпка към възможността да реализира мечтата си за космически пътешествия, докато, едновременно с това, в съответствие със строгото си  прусашко възпитание, служи на родината. В следващите няколко години експериментите напредват бързо, в един момент екипът на фон Браун успява да преодолее с ракета онези 100 км. височина, които се смятат за граница на космическото пространство. През 1937 е създадена и А-4, 15-метровата ракета с течно гориво, която може да пренесе голямо количество товар, в случая – взрив, на разстояние 200 км. и е по-известна като „Фау 2”, тъй нареченото от Хитлер „оръжие на възмездието”.

През 1936 г. се строи базата в Пенемюнде, полигон за изпитание на ракетите „Фау”. Там Дорнбергер е военен шеф, а фон Браун – технически директор. През 1937, при масовизацията на национал-социалистическата партия, той става неин член. През 1940 е произведен унтерщурмфюрер от СС и израства до щурмбанфюрер. По-късно фон Браун твърди, че всъщност е аполитичен, но приема членството, защото е притискан и за да продължи да работи. Той казва, че е носил униформата на СС много рядко, че е повишаван автоматично, а не по заслуги и никога не е участвал в репресивни действия. Обратното твърдят хора от концентрационния лагер „Дора”, работили в подземията за производство на ракетите „Фау”. Заради ужасните условия и системните наказания, включително убийства, там загиват около 20 хиляди души, а свидетелите казват, че фон Браун знае за ставащото, но не протестира. И дори, че той поне в един случай лично нарежда тежки физически наказания за лагеристи, уличени в саботаж. Обвиненията не са потвърдени със сигурност, но съмнения, че фон Браун не е така невинен, както твърди, а и както го представят американските власти, продължава да има. Разбира се, всички са наясно, че всеки протест би бил не просто безсмислен, а и с тежки последици за самия него. Както свидетелства Алберт Шпеер, любимият архитект и приближен човек на Хитлер, „ако фон Браун беше поискал подобряване на отношението към лагеристите, той щеше да бъде разстрелян на място”. Когато първата ракета „Фау” пада в Лондон, фон Браун казва: „Всичко е перфектно, освен факта, че ракетата се приземи на грешната планета”. По-късно той говори с приятели за предстоящото поражение на Германия и е предаден от жена. Властите се страхуват от една страна конструкторът да не избяга в Англия, а от друга - вече го подозират в саботаж заради ниската ефективност на ракетите „Фау”, така че Гестапо го арестува. Държат го две седмици без обвинения, но лично Хитлер го освобождава, убеден, че без него германската ракетна програма не може да продължи. По това време операция „Морски лъв” вече е история, но фюрерът разчита на своето супер оръжие, за да накаже унизилите го англичани и засипва Острова с ракети, които се изстрелват от установки във Франция, а дори и в самата Германия. Ударите обаче не са особено ефективни. До края на войната от около 4 300 изстреляни ракети „Фау”, само 3 000 достигат целта. Някои падат в морето, други насред полето. Смята се, че техни жертви са около 13 000 души - много по-малко дори от онези 20 хиляди, загинали при производството. На върха подозренията за саботаж от страна на фон Браун се засилват, но вече няма време – от Изток руснаците наближават Пенемюнде и СС получава заповед да унищожи техническата документация на ракетите и да избие инженерния персонал. Междувременно обаче фон Браун скрива копия от чертежите в изоставена мина в планината Харц и отвежда 500 души от екипа си първо в Австрия, а после в Бавария, където се предава на западните съюзници. Така ракетостроителят Вернер фон Браун прави своята нова огромна крачка към реализация на истинската си мечта – да построи ракета, с която да лети в Космоса и да стъпи на Луната.