Протестиращите хора са силни, докато са протестиращи

"Синьото" и ръкопашните хватки с искана оставката на СДС лидера коментираме със социолога Първан Симеонов. Той ще анализира и новото дясно - "Демократична България", както и заявките на президента за по-отчетлива борба с корупцията.

Първан Симеонов за ареста на Десислава Иванчева: Нека видим какво ще кажат днес по-късно, защото рискуваме да коментираме предварително. Във всеки случай абсолютно в правото сме си да коментираме медийната среда около този арест. Да ви призная откровено, ако послушам още малко от отзивите, които слушаме сега в сутрешните блокове, аз ще остана с впечатлението, че има контраефект.

Затова се надявам на солидни обяснения в 11 ч, защото това, което се случи вчера озадачи по-скоро отколко облекчи. Но пак казвам, това просто е арест. От тук нататък предстоят съответните действия на съответните институции и нека не говорим преди съда.

Мен обаче друго ми направи впечатление, то не е конкретно с ареста – цялата злорада енергия на тема „Ето, виждате ли какви се оказаха сега тези гражданите, природозащитниците, либералите.”  

Веднага това, което се случи беше използвано да се удрят политически формации от едни медии, близки до властта. 

Ще бъде използвано всичко това медийно и пропагандно, за да се показва, че, ето, тези, които говорят за върховенството на закона, за гражданска енергия, за запазване на зелените площи в "Младост" вършат подобни неща и, че госпожа Иванчева показа какъв е дефектът на всеки протестиращ човек, влязъл във властта.

Протестиращите хора са силни докато са протестиращи. Те са наивни, неподготвени за участие в политиката. Политиката е гадна игра, виждате го и самата идея, че тези хора от протестиращи за зелени площи в „Младост” ще станат управленци, това беше утопия, утопия от тяхна страна, наивност, неподготвеност или някой ги подхлъзна.

Ето, така става, когато си неподготвен във властта, влизаш между шамарите и това ти се случва. 

Но това не бива да означава, че сега трябва да заклеймим всичко, че трябва да пуснем презастрояване отново на София, защото в този дух са промените в Закона за устройството на столичната община. Това не означава, че трябва да заклеймим всички тези хора и цялата тази енергия, която направи възможно г-жа Иванчева. 

Струва ми се, че властта е уплашена от пробива „Иванчева” и този пробив Иванчева тогава, както и пробивът Румен Радев преди две години, им показа, че традиционно добрите социологически данни не означават стабилност. Те означават затишие, в което хората търсят нови и нови алтернативи. 

Пак ви казвам, не е толкова важен арестът. Той има своите правозащитни елементи, които са спазени или не са спазени. Интересува ме медийната среда, социалните мрежи вчера, в които едва ли не имаше погром срещу всичко, което се занимава със защита, срещу презастрояване и т. н. Знаете ли, това е притеснителното, защото за кметове на ГЕРБ нямаше такова идеологизиране. Това ме притеснява.

Що се отнася до т. н. дясно – то имаше няколко исторически задачи, които вече са изпълнени. България е в Европейския съюз, имаме либерална демокрация, качествена или не, имаме пазарна икономика – от там нататък реформаторските сили в българското общество, които за краткост и погрешно понякога наричаме десница,  трябваше да си намерят нова работа, те не я намериха. И по-жилавите от тях оцеляват, а по-нежилавите се цепват в желанието си дали да бъдат част от властта или да не бъдат част от властта. Вчера едната част от СДС иска да остане в сянката на Борисов, бленувайки някакви сигурни места, разбира се, на Борисов едва ли му пука за някой в СДС, другата част от СДС, по-вярно според мене, усеща, че има смисъл да се позиционира като противник на управлението и да върви към новия, по-жизнен несъмнено блок около ДСБ – „Да, България” и затова се цепнаха. Разбира се, всичко това напоследък е модно да се обяснява с изключително престижната градска марка консерватор. Г-н Лукарски каза, че е от консерваторите, другите били от либералите. Истината е, че става дума затова дали да бъдат с ГЕРБ или да не бъдат с ГЕРБ. Нещо, което винаги цепи десницата. Е, сега видяхме как я цепи, почти буквално.

Дори да не е техническият край на СДС. Що за СДС е това? Съдбата на СДС е горе долу като съдбата на г-жа Иванчева – силен си, когато протестираш, когато събаряш, когато реформираш, когато трябва да започнеш да управляваш не си силен, защото оказа се неподготвен. Това беше СДС на времето – едно движение, народно движение, съчетало хора с много различни идеологически възгледи, което свърши своята историческа работа и опитът му да се преформатира от партия, форум, от движение, от избухване, да се преформатира в нормална партия беше неуспешен. 

Всъщност, струва ми, че репликата на президента Румен Радев беше една доста премислена реплика. Той има няколко такива реплики, които очевидно е мислил, която остави съспенс, така да се каже. Въпреки всичко си мисля, че неговият екип си дава сметка за всички рискове на подобно начинание – първо е много рано да се говори въобще затова, второ, всички подобни опити пропадат пак поради сгрешена оптика – тебе те избират като протест. Като се пробваш да партизираш протеста става лошо. Румен Радев беше избран като протест и той много добре си върши работата като протестиращ срещу управлението, това се вижда. Много хора му казват  - ти разделяш, ти нали трябва да си президент на всички. Да, така е, той играе по ръба – той се мъчи да е президент на всички и в същото време да продължава онова, заради което е избран, а именно протеста срещу управленския модел. Но ако пробваш от протеста до осребриш в партия това, първо, е доказано неуспешно, второ, е рано и трето, да, може и да се измисли някаква рецепта, но далеч не на този етап. Но президентът Радев в типичния си стил реши нападателно да отиграе цялата тази ситуация и вместо да отрича да хвърли малко смут.

Виждате, че тече модната мълва, че ще има предсрочни избори до края на годината. Аз смятам, че обективни предпоставки няма. Предпоставките са най-вече субективни – най-вече дали на Борисов ще му издържат нервите дори ако щете в чисто човешки план и разбира се дали тези хора ще се самозабравят окончателно, защото управленския модел в момента е такъв, че той лекичко клони към самозабравяне – всякакви екстравагандни нови законодателни идеи виждаме през час, едва ли не кръстоносен поход срещу всичко либерално. Та, като върви тая модна мълва за предсрочни парламентарни избори всички гледам се показват изпод храстите – обединяват се, прегрупират се, застават на стартовата решетка разни нови варианти за партии, плюс това след една година има други избори, значи време е вече. Да го кажа така – не знам откъде ще дойдат новите предизвикателства за системата, но положението е спокойна повърхност и отдолу търсене на нещо ново. 

Има напрежение към целия политически елит, което естествено се отлива към управляващите, защото те са на топа на устата и това напрежение обикновено търси нови генерални алтернативи. Медийната среда е такава, че тези алтернативи няма как да бъдат пуснати толкова лесно, но точно казуси като г-жа Иванчева показват колко лесно се пробива системата, когато има ненавист към нея. Тогава първият случайно срещнат човек или инцидент може да обърне много неща.