Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съветът за сигурност е неработеща институция

Сирия е един изключително сложен възел, който е заплетен от дълго време. От 7 г.одини, но може да се прибави и от още по-дълго време, защото Сирия е страна с етнически, с религиозни, с политически конфликти, които не са от вчера. Освен това, този възел Сирия, е възел, в който са вплетени интересите и на големите играчи на световната сцена, и Русия, и САЩ и да кажем и Иран като регионална сила, Турция, Израел и  поради това е твърде, твърде трудно  този възел да е разплете.  Това заяви  проф. Лазар Копринаров - дипломат и университетски преподавател. 

Някои анализатори смятат, че сирийската криза е най-сериозната  криза след Студената война. Не съм сигурен,  дали е точно така. За мене по-сериозна криза беше анексирането на Крим, но така или иначе,  случващото се в Сирия е тревожно и опасно. То накара някои да зададат въпроса дали пък от Сирия няма да започне една нова световна война – третата и последната, както се изрази един генерал.

 От историята, както знаем войните трудно приключват, но започват лесно и този исторически опит всъщност ни приближава до питането дали пък няма да започне тъкмо там нова световна война.  Въпреки опасенията, които всички ние имаме, моят отговор е, че не бива да се поддаваме на подобен алармизъм, защото онова, което се случва в Сирия, е наистина тревожно и опасно, но  аз  мисля, че разпалването на страхове не е знак на  добра политика.

 Всъщност има политически сили, има държави, които са заинтересовани колкото се може страховият синдром да надделее над хората, защото по този начин могат да си разиграват коня както си искат. Но за мене все пак е трудно да повярвам, че големите играчи, великите сили ще стигнат до радикални действия, такива които да произведат в края на краищата една голяма война.

Споменахме, че тази атака е  продължила един час - тази авиоатака, ракетна атака. Забележете, при тези бомбардировки няма загинал нито един човек. Това е показателно. Същестуват предположенията, силните предположениа, че всъщност САЩ са предупредили Русия за изстрелването на ракетите и тези ракети са били насочени  така и там, за да не бъдат засегнати руски военни, намиращи се в Сирия. 

Това е показателно за мене, че великите сили не възнамеряват да прозиведат от Сирия началото на голяма война. И ако трябва да формулирам моята интерпретация, моята теза е, че тези удари бяха  повече  от педагогически,  отколкото от военни съображения. Тези удари трябваше да предупредят за пореден път, може би за последен, Асад, а защо не и други диктатори по света, че агресивните действия на диктаторите срещу собствените им народи няма да бъдат толерирани и ненаказани. В този смисъл казвам педагогически повече, отколкото военни бяха съображенията. Разбира се, тепърва ще разберем за резултатите от тези ракетни удари с какво са успели те и с какво не са успели.

Проф. Копринаров подчерта, че независимо от факта, че имаше известни нюанси в позициите на европейските държави, в частност  на Германия и на Швеция, както и всички държави-членки на НАТО са потвърдили  подкрепата си за този начин на действие, който предприеха САЩ,  Франция и Великобритания.

Второ, не е ясно все още каква е реакцията на Кремъл. Вчера имаше известна реакция заплашителна, но все още се очаква да разберем в какво точно ще се състои тя. Трето, САЩ заявиха и това е показателно, а за Русия -  Путин на срещата си с Рохани, лидера на Иран,  казва, че не бива да се действа с военни средства, защото това предизвиква хаос в международните отношения и очевидно Русия възнамерява нещо да направи. Впрочем, тук в скоби бих искал да кажа, че случая със Сирия и тази атака показа за пореден път, че Организацията на обединените нации, в частност на Съвета за сигурност, е неработеща институция. Тя не може да изпълнява онази роля, за която е създадена. Оказа, че Съветът за сигурност, като ключов механизъм за решаване на международни конфликти, вече не работи. Очевидно е назрял моментът да се обмисля в каква посока той трябва да се променя. Когато една велика сила изработи някакъв проект за решение, за декларация, за обща позиция на Съвета за сигурност, другата велика сила моментално вдига знак на ветото и до никакво решение не се  стига. Така че Съветът за сигурност вместо да разрешава проблеми, се оказва, че дава поводи за нови сблъсъци, ако не военни, то поне словесни и политически.

По думите на проф. Копринаров, различни са причините Германия да се дистанцира от тези удари в Сирия. 

Вчера четох в една немска авторитетна агенция едно от обясненията е, че в Германия има 3 милиона руснаци, които са получили немско гражданство, те са един електорален резерв на определени партии, второ, Германия има доста сложни взаимоотношения с Русия, големи икономически интереси и същевременно пък Германия носи върху плещите си отговорността да бъде локомотив на единството на Европейския съюз, така че в Германия има вътрешни интереси, които да налагат с едната ръка да се подкрепя ракетната атака, с другата да се дава знак, че искаме диалог, искаме диалог с Русия. Една такава двойнствена и аз бих казал разбираема политика проявява в случая Германия, защото чисто военните действия няма да решат проблема на Русия, нужно е да се седне на масата на преговорите, нужна е активната роля на дипломацията. Така че виждаме изстреляните ракети са едната страна, но същевременно не е прекратена идеята в никакъв случай и за дипломатическо, политическо решаване на въпроса.

България тук не би могла да играе кой знае каква роля, макар че тя трябва да сложи на масата и своите интереси. Нашите интереси са да няма нови миграционни вълни. Да не забравяме и факта, че Сирия е съсед на нашия съсед, т. е. на една ръка разстояние и за нас има и преки последици от онова, което  става там. В този смисъл България би трябвало да има активна позиция. Декларацията, която чухме от българското правителство и която беше разтълкувана публично от министъра на външните работи, ми се струва умерена, разумна, точна. Ние сме част от ЕС, част от НАТО и не можем да свирим солови изпълнения, подчерта още проф. Лазар Копринаров. 

Интервюто е в звуковия файл:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Повече от 55% е загубата на вода в Пловдив и областта, от догодина 3,56 лв. куб. м. вода

Цената на водата в Пловдив, Пазарджик и Смолян ще се повиши от 1 януари догодина , показват разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Те предвиждат промени в цената на водата в 28-те ВиК дружества в страната. Новите цени са заложени в проект на решение, което ще бъде обсъдено публично в четвъртък в сградата на регулатора.  В Пловдив..

обновено на 26.11.24 в 20:15
Любомир Стефанов

Трябват държавнически и отговорни решения

Политологът Любомир Стефанов не вижда изненада в отказа на л идера на ГЕРБ Бойко Борисов  да бъде премиер. Според него по-скоро изненада е изказването му, че ще върне първия мандат. Това мнение анализаторът изрази в програма "Ден след ден" Струва ми се, че виждаме поредния етюд от типичното поведение на политическия човек Борисов . Сутрин..

публикувано на 26.11.24 в 15:57

Чумата по дребните преживни животни във Велинград е укривана дълго време

Няма съмнение за наличието на чума по дребните преживни животни във Велинград,  заявиха днес експертите от Българската агенция по безопасност на храните по повод огнището на чума по дребните преживни животни в курортния град.  То е констатирано в три стада с 1760 животни, които се гледат съвместно.  Пробите, дали положителен резултат за..

публикувано на 26.11.24 в 14:54

По-малко търсените стоки влизат в намаленията на Черен петък

Как пазаруваме от кампании на намаления? По темата  „Ние, потребителите“ прави допитване, което подсеща и насочва към важни аспекти при покупките с отстъпки. Доколко ми влияят рекламите за намаления и как избирам от кого и какво да закупя , когато ми обещават щедри отстъпки? Това са въпросите, които е полезно да си задаваме сега, когато..

публикувано на 26.11.24 в 14:36

Все чакаме принца на бял кон, а той идва на магаре

Изборът на председател на НС е заложник на промените в Конституцията, които направиха тази фигура потенциален служебен премиер, посочи социологът доц. Татяна Буруджиева.  По думите й живеем в символен свят, в който като избиратели чакаме принца на бял кон, но идва принцът на магаре и ние няма как да го изберем, защото е на магаре... Така влизаме в..

обновено на 26.11.24 в 11:38